Необичайна гробница на маите е открита в Паленке

В мексиканския щат Чиапас се намират руините на един от най-известните градове на маите – Паленке (древното име на този град е Лакамха – „Голямата вода“). Този голям град възниква през първите векове на нашата ера и около 490 г. става столица на царство Баакал („Мястото на костите“). Паленке се разпада в края на 8. век и очевидно е окончателно изоставен от жителите си през първата половина на 9. век, когато в южната низина на маите се случва известният колапс.

Апокалипсисът на маите: как са си представяли (или не) края на света?

Instituto National de Antropologia e Historia

От този град до днес са оцелели множество паметници на йероглифно писмо, произведения на изкуството и разбира се, архитектурни съоръжения. Сред последните се откроява дворцовият комплекс, построен през 7. век (с последваща реконструкция през 8. век), който представлява комплекс от сгради, разположени около два големи и два малки двора. Освен това са се съхранили останките от кула, стадион за игра на топка, храмове, построени върху пирамидални основи, както и редица други обществени и жилищни постройки, включително резиденции на знатни особи. Именно в този град в средата на миналия век е открита първата царска гробница на маите.

Макар че Паленке е известен вече не едно столетие, изследванията на този голям комплекс продължават и в днешно време. Учени от Националния институт по антропология и история на Мексико съобщиха за новите резултати от работата по охранително-спасителни работи. Археолозите открили необичайна за Паленке гробница, изградена от каменни плочи. В нея се намирали останките на поне двама души, погребани по различно време.

Учени откриха 964 неизвестни селища на маите в Гватемала

Instituto National de Antropologia e Historia

Основното погребение представлява съчленен човешки скелет, който е поставен в гроба в типично за това време положение. Другите останки, изглежда, са принадлежали на възрастна жена, която първоначално е била погребана другаде, но след това костите ѝ са преместени в тази каменна гробница. Изследването на зъбите установило, че тя вероятно е била на около 25 – 28 години в момента на смъртта си. В същото време според учените няма пълна увереност, че преместените останки са принадлежали на един човек.

Instituto National de Antropologia e Historia

Заедно с останките на хора в гробницата били открити и погребални дарове. Те са представени от керамични съдове, които първоначално може да са съдържали храна и напитки. Освен това тук лежали статуетки от зелен камък. Макар че човешките останки все още не са датирани с радиоактивен въглерод, археолозите смятат, че погребенията датират от 9. век.