Римляните пренесли модата за депилация във Великобритания

Viroconium Cornoviorum първоначално е бил малка римска военна крепост в западната част на Великобритания. Той бил поставен на мястото на охранително укрепление на корновите – покорен към този момент местен келтски народ.

Първоначално крепостта е изградена дори не от легионери, а от траки от помощни части. Но по-късно, когато стратегическото значение на форта, охраняващ долината на река Севърн, станало очевидно, че съюзниците са заменени от XIV близначен легион. През този период малкият форт е преустроен в сериозна крепост, типична за римските провинции.

През I век от н.е. управителите на Римска Британия бързо разширяват територията на своите владения и през 78 г. Гней Юлий Агрикола повежда XIV легион на север, на наказателна акция срещу пиктите. Вирокониум е предаден на XX Победоносен Валериев легион, но две години по-късно границата на провинцията се измества толкова на север, че присъствието на голяма военна част на това място става нецелесъобразно.

Археолози откриха следи от неизвестен поход на римляните благодарение на Google Earth

Легионерите напускат Вирокониум и крепостта постепенно се превръща в голям град, населяван както от римляни, така и от местни романизирани келти. Независимо че последните са значително повече, градът е устроен по римски образец. От недовършената баня за легионерите израства градски форум, от който се простира мрежа от улици.

Историците смятат, че до 15 хиляди души са живели във Вирокониум по време на неговия разцвет, той е бил четвърти по големина град в Римска Британия. Градът остава едно от последните римски селища, използвани от варварските крале след оттеглянето на легионите. Вирокониум, подобно на повечето други римски градове, е обезлюден в края на VII век.

Археолози от Британската държавна комисия за исторически сгради и паметници на Англия съобщават, че при разкопките на Вирокониум са открити над 50 пинсети за скубане на косми. Днес това е най-голямата колекция от подобни предмети във Великобритания.

English Heritage

Трудно е да се каже кой пръв се е сетил за премахването на космите по тялото. Някои смятат, че депилацията е измислена в Индия, други, че е изобретена от египетската царица Нефертити. Известно е, че жените от Спарта са правили депилация, включително на бикини зоната, с помощта на арсен и това е довело до сериозни здравословни проблеми.

Със сигурност може да се каже, че римляните са възприели култа към безкосменото тяло от гърците, на които се стремели да подражават. Депилация правели както мъже, така и жени. Те не използвали арсен, предпочитали да скубят космите си с усукана нишка или пинсета. Тази процедура се извършвала в банята, след запарване на кожата. Обикновено с обезкосмяването се занимавали специално обучени роби.

Въпреки запарването процесът не можело да се нарече безболезнен. Римският философ, поет и политик Луций Аней Сенека пише писмо до приятел, оплаквайки се от шума в обществените бани, отбелязвайки „кльощав, скубещ косми под мишниците, чиито писъци са пронизителни, за да привлече вниманието на хората, и никога не спира, освен когато върши работата си и кара някой друг да крещи заради него“.

Fyodor Bronnikov / Public domain

Находките във Вирокониум показват, че местното население на Британия доста охотно и широко е възприело естетическите навици на римляните. Римски източници отбелязват, че в началото мъжете от покорените племена започнали да бръснат брадите си: бидейки воини, макар и губещи, те искали да приличат на воините победители.

Но по-късно, когато легионите били изтласкани към северната граница на провинцията и на мястото на военната крепост се издигнал голям град, обезкосмяването станало обичайна дейност за местните знатни келти.

Гладиатори се биели за Римска Британия

По време на разкопките археолозите открили и други предмети за лична хигиена от тази епоха, включително пръчици за почистване на уши (с форма на малка лъжичка) и средство за почистване на нокти. Освен това те открили стъклени флакони за парфюми, масла за вана и дори апликатори за грим.