Тъканите от дрехите ни отравят океаните и храната

Първият път, когато проф. Шери Мейсън отваря риба от Големите езера, е удивена от това, което намира. Синтетични влакна навсякъде. Под микроскоп те изглеждат така, сякаш се носят из стомашно-чревния тракт. Въпреки че проф. Мейсън изучава подводната фауна на Големите езера от години, тя вижда такова нещо за първи път.

Нови проучвания показват, че влакната от дрехите ни вероятно отравят водоизточниците и хранителната ни верига в много голям мащаб. Микрофибри - миниатюрни нишки тъкан, са намерени в огромни количества по бреговите линии.

Сега учените се опитват на разберат откъде са дошли тези влакна.

Проучване от преди дни на Университета в Калифорния и Санта Барбара заключи, че яке от синтетична тъкан отделя 1,7 грама микрофибри с всяко пране. Също така старите якета отделят два пъти повече микрофибри от новите.

"В последствие тези влакна стигат до местните пречиствателни станции, 40% от които имат връзка с реки, езера и океани", сочи още изследването.

Синтетичните микрофибри са опасни, защото имат потенциала да отровят цялата хранителна верига. Мииниатюрният размер на тези влакна също така позволява те да бъдат лесно погълнати от риби и други морски обитатели. Също така имат потенциала да акумулират и концентрират токсини в телата на по-големи животни, които се намират по-високо в хранителната верига.

Марк Браун, старши изследовател в Университета на Нов Южен Уелс, открива през 2011 г., че микровлакната съставляват до 85% от отпадъците с човешки произход по бреговете по света.

С разрастването на проблема обаче става ясно, че синтетичните тъкани могат да бъдат намерени и в сладкововни басейни. "Това вече не е само морски проблем - на соленоводните басейни", твърдят експертите, пише Гардиън.

90% от отпадъците в 2000 взети водни проби са микровлакна, при все че пробите са и от сладководни, и от соленоводни басейни.

Университетски експеримент, в който на раци е била давана храна, съдържаща синтетични микрофибри, показва, че скоро след това те започват да се отклоняват от естественото си поведение. Раците се хранели по-малко, което в последствие води до забавен растеж.

Проф. Мейсън заявява, че нейните притеснения са главно не по отношение на влакната сами по себе си, но за тяхната способност да абсорбират устойчиви органични замърсители, като полихлорирани бифенили например, и да ги концентрират в животинските тъкани.

"Това има абсолютния потенциал да се придвижи по хранителната верига", заявява Челси Рошман от Университета в Калифорния.

Негово скорошно проучване на морската храна от Калифорния и Индонезия показва, че изкуствените влакна са замърсили храната, която ядем.

Според проучването морската храна в САЩ е пълна с микровлакна, докато тази в Индонезия е по-чиста. Според Рошман причината е, че в Индонезия има по-ограничена употреба на перални машини, както и на синтетични влакна, които отделят много микрофибри.

Специалистите са единодушни, че световната текстилна индустрия трябва да вземе мерки и да започне да използва по-качествени тъкани за производството на дрехи. Според експертите евтините тъкани отделят повече изкуствени микрофибри.

Друг вариант за решение на проблема е употребата на специална нанотопка, която се слага в пералнята машина при всяко пране, и която привлича и улавя синтетичните влакна. Изход от ситуацията би предложила и пералната машина без вода, която се разработва в момента от компания в Колорадо.

Просто решение би било и наличието на специален филтър във всяка перална машина.

Индустрията обаче все още не е готова да предприеме тези стъпки, за да реши проблема. Специалистите твърдят, че подобно поведение излага цялото човечество на риск, защото това е реален проблем, който засяга всички.