Защо мигът на смъртта е толкова спокоен

Учените имат няколко теории, с които да обяснят някои от изненадващите усещания, свързани с близкото до смъртта преживяване, като физиологични промени в мозъка, когато мозъчните клетки умират. Но много от околосмъртните преживявания остават загадка, отчасти защото е практически невъзможно да се изучават в реално време, казва д-р Брус Грейсън, професор по психиатрия и невроповеденчески науки в Университета на Вирджиния и съосновател на Международната асоциация за изследвания на близки до смъртта преживявания.

Какво е близко до смъртта преживяване?

Когато става въпрос за описание на близките до смъртта преживявания, има две страни на монетата: това, което физически се случва с човека, срещу това, което възприема на психологическо ниво. Физически околосмъртните преживявания обикновено се свързват с изключително болезнени събития, включително нараняване на главата, сърдечен удар или спиране на дишането. Но психологически мозъкът е склонен да изключи усещането за болка – или поне спомена за нея.

Например Джулия Никълсън – бивш главен изпълнителен директор и бизнес консултант – споделя, че е видяла лицата на любимите си хора да проблясват ярко пред очите ѝ един по един, по време на почти фатална автомобилна катастрофа през 1980 г.

„Не си спомням да съм изпитвала болка, докато не пристигнах в болницата“, разказва тя пред Newsweek. Виждането на любими хора – починали или живи – е често срещано сред преживелите околосмъртен опит, както и виждането на ярка светлина в края на тунела.

Други хора съобщават за усещания като това да напуснат тялото си, да се носят над него, да се чувстват физически привлечени в този тунел със светлина или да имат духовна среща с върховно същество, извънземни или изгубени близки. И през цялото време, по време на тези преживявания от друг свят, хората рядко съобщават, че са почувствали страх или болка – обикновено това е непреодолимо чувство на спокойствие и любов.

Някои от тези явления не могат да бъдат обяснени от науката – поне все още не. Но през 2022 г. изследователите постигнаха нещо, на което никога не са били свидетели: сканиране на мозъка на умиращ човек. И разкриха някои тайни, за които до този момент можеха само да разсъждават.

Сканиране на мозъка на умиращ човек

През 2016 г. на 87-годишен мъж е извършвана електроенцефалограма, или ЕЕГ, когато неочаквано получава сърдечен удар и умира. По-късно изследователите публикуват резултатите в Frontiers of Aging Neuroscience.

ЕЕГ измерва електрическите сигнали, които мозъкът произвежда, за да помогне при диагностицирането или изследването на определени неврологични състояния като гърчове и загуба на паметта. Всъщност лекарите наблюдавали мъжа за поредица от скорошни пристъпи, когато сърцето му внезапно спряло да бие.

В статията изследователите съобщават, че през 15-те секунди, водещи до сърдечния удар на мъжа, ЕЕГ сканирането разкрива високочестотни мозъчни вълни, наречени гама-трептения, за които се смята, че играят роля в създаването и извличането на спомени.

„Много е трудно да се правят твърдения от един случай… но това, което можем да твърдим, е, че имаме сигнали точно преди смъртта и точно след като сърцето спре, като тези, които се случват при здрави хора, когато сънуват, спомнят си или медитират“, казва водещият автор на изследването д-р Аджмал Земар от Университета на Торонто.

Разбира се, въпросното сканиране е на човек секунди преди смъртта и не е точно еквивалентно на околосмъртно преживяване, когато човекът оцелява. Подобна дейност обаче може да помогне да се обясни защо по време на преживявания, близки до смъртта, хората виждат ретроспекции или лица на хора, които познават.

Нещо повече, ЕЕГ сканирането на хора, които се опитват да си спомнят своя околосмъртен опит, също предоставя повече свидетелства за това какво близките до смъртта преживявания правят с човешкия мозък.

Какво причинява на мозъка околосмъртният опит?

Когато хората си спомнят околосмъртния опит, мозъкът „показва повишена активност в много различни части – казва Грейсън, – като тези, свързани с паметта, зрението, слуха и емоциите.“

По-специално темпоралният (слепоочен) дял, който е отговорен за обработката на звука и кодирането на спомени, се смята за свързан с преживявания извън тялото и ретроспекции на паметта по време на околосмъртни преживявания, казва д-р Дейвид Сан Филипо, доцент в Националния университет в Луис и изследовател на близки до смъртта преживявания. „Това е накарало някои хора да вярват, че преживяванията близо до смъртта са просто биологични, химически реакции на мозъчната смърт“, казва той.

Изследване при плъхове предполага, че изключително положителното преживяване, за което хората съобщават, може да е свързано с поток от серотонин, който мозъкът освобождава. Това може да е начинът на мозъка постепенно да подготви тялото за смъртта чрез предизвикване на чувство на еуфория и облекчаване на болката, обяснява Сан Филипо.

Въпреки че изследванията върху животни могат да предложат насоки, те не са аналог на това, което може да се случва при човека и следователно са необходими повече изследвания по тази тема, допълва Грейсън.

Някои изследователи смятат, че близките до смъртта преживявания са също толкова духовни, колкото и биологични. Хора на различни възрасти и от различни страни съобщават поразително сходни околосмъртни преживявания, особено по отношение на среща с духовно същество или усещане за нещо по-голямо от живота на земята, казва Сан Филипо.

„Чуваме една и съща история. Тя може да се различава въз основа на културни или духовни вярвания, но по същество е еднаква – обяснява Сан Филипо. – Това ни кара да смятаме, че преживяването близо до смъртта е трансперсонално, случващо се извън мозъка.“

Какво означава това за бъдещото лечение?

Въпреки че изследването на околосмъртния опит е предизвикателство, тъй като е трудно да се предскаже, изследователите започват да разбират по-добре тези явления и това може да даде информация за нови терапии и лечения за хора, изправени пред терминални заболявания, и техните близки.

По думите на Сан Филипо хората в неговите изследвания, които са имали близки до смъртта преживявания и си спомнят, че са се чувствали спокойни и утешени по време на преживяването, съобщават, че вече не се страхуват от смъртта.

„Ако успеем да научим повече за това какво предизвиква положително преживяване близо до смъртта, което е комфортно и спокойно, бихме могли да разработим мощна терапия за хора, които са тревожни или се борят“, каза Расули.

Расули добавя, че това може да направи понятията смърт и умиране „по-малко мистериозни и впоследствие по-малко плашещи“ за всички нас.

„Мисля, че хората се възползват от това да слушат истории за околосмъртен опит и се утешават от идеята, че смъртта е процес и болката свършва“, обобщава Сан Филипо.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Възможна ли е комуникация с отвъдното?