"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Само шестима спортисти в българската история могат да се похвалят с два златни медала от олимпийски игри. Феномени, покорили върха на най-големия спортен форум не веднъж, а цели два пъти. Това са Мария Гроздева, Боян Радев, Петър Киров, Николай Бухалов, Норайр Нурикян и днешният герой, чийто път започва от футболното игрище, но го отвежда до всеки подиум в спортната стрелба.
Българският феномен, който властва две десетилетия в спортната стрелба
Таню Киряков е роден а 2 март 1963 година в град Русе. От малък той показва спортни заложби и родителите му го записват в спортното училище "майор Атанас Узунов", където учи със специалност "Футбол". Макар че е всеки ден на терена и има желание да играе някакъв колективен спорт, съдбата има много различни планове за Таню. Един ден през 1977 година баща му - Христо, го завежда на едно от местните стрелбища. Там му дават една пушка и той отправя първите си изстрели. За всеобща изненада на всички присъстващи той проявява завидна точност. И веднага се появява въпросът, насочен към баща му: "Защо не го накараш да тренира?"
Така започва пътят на Таню Киряков в стрелбата. Той започва да тренира в клуба при баща му. Първоначално младежът не е никак ентусиазиран, но впоследствие се мотивира от конкуренцията. На едно от вътрешните състезания той е победен от всичките си съотборници, което се оказва повратният момент в живота му. Таню започва да тренира усилено и съвсем скоро започва и великата му спортна кариера. Първата му победа идва през 1979 година, когато печели състезанието на Организацията за съдействие на отбраната. Той постига най-добрия си резултат до момента и бива награден с премия от 30 лева.
Две години по-късно вече е познато лице на международната сцена, след като става балкански шампион на първенството в Атина. Постепенно Таню Киряков започва да се утвърждава като един от най-добрите родни стрелци и да участва на най-големите шампионати. През 1984 година той остава на крачка от медалите на Европейското първенство в Братислава, където завършва на четвъртото място. Именно в словашката столица българинът показва на всички, че е въпрос на време да стъпи на подиума. През следващите години той продължава да привлича погледите на света, докато фокусът му е насочен към Олимпийските игри в Сеул през 1988 година.
Мечтан дебют на олимпийската сцена
След години на бойкоти, в корейската столица се събират най-добрите състезатели в стрелбата. Киряков прави своя дебют на олимпийската сцена в надпреварата на 50 метра пистолет, в която остава само на точка от бронзовия медал. Шест дни по-късно е състезанието на 10 метра въздушен пистолет. В квалификацията българинът се представя отлично и завършва трети, на 5 точки от лидера Ерих Булджунг (САЩ), който изравнява световния рекорд. Във финала обаче Киряков прави нещо, което никой не е очаквал. Българинът, китаецът Ксю Хайфенг и Игор Басински от СССР единствени преминават границата от 100 точки (102.9 за Киряков). В крайна сметка се оказва, че с по 687.9 точки Киряков и американецът имат абсолютно равен общ сбор. Родният състезател обаче е признат за олимпийски шампион заради по-точните си изстрели във финала.
Пропуснатият медал заради дефектен пистолет
От този момент нататък успехите започват да валят за голямата звезда на България в стрелбата. През същата година той става европейски шампион на 10 м въздушен пистолет и печели Световната купа. Той повтаря триумфа си в Световната купа три години по-късно, а основният му фокус отново е насочен към олимпийските игри, които ще се проведат в Барселона. Киряков се класира за финал с много висок резултат, но не успява да защити титлата си, тъй като стреля с дефектен пистолет, чийто мерник е изместен. Четири години по-късно той все пак се връща на олимпийския подиум, когато печели бронзовото отличие на 10 м въздушен пистолет в Атланта. Преди това той прибавя още един медал към колекцията си - бронз от шампионата на Стария континент във Вантаа.
През 1999 година печели два сребърни медала от Европейския шампионат в Арнем, а година по-късно пристига в Сидни за четвъртото си участие на олимпийските игри. Мнозина подценяват българския състезател, но той отново опровергава очакванията и се окичва със златния медал в дисциплината 50 метра стрелба с малокалибрен пистолет. По този начин той се превръща в едва шестия българин, стъпвал два пъти на олимпийския връх.
Шест участия на олимпийски игри
Той продължава да бъде световна звезда в стрелбата и в началото на новия век. Киряков участва още два път на олимпийски игри - през 2004 и 2008 година, където остава само на точка от финала в дисциплината на 10 метра. В този момент той вече е на 45 години. В периода между двете олимпиади русенецът печели още две титли - на 10 и 50 метра пистолет, два сребърни медали и два бронзови от европейските първенства. В един момент от кариерата си Таню Киряков държи и световен рекорд.
Така повече от две десетилетия Таню Киряков властва в стрелбата. Резултатите му на олимпийската сцена говорят сами по себе си - шест участия и три медала. Още по-впечатляваща е статистиката му на най-големия спортен форум - в 12 изпитания само веднъж се класира извън Топ 10. За историята той ще остане не само като един от шестимата двукратни олимпийски шампиони на България, но и като пример за дълголетие спорта. В неговата славна кариера не останаха "несвалени мишени". След като се оттегли от спорта, той започна да оформя следващото поколение в стрелбата. За кратко се докосва и до политиката като част от XLII Народно събрание.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от "По следите на забравените": Тъжната 100-годишнина на гиганта, който загуби всичко за по-малко от десетилетие
