"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година са едни от най-успешните за България в борбата. Там страната ни печели олимпийски титли в най-успешния си спорт чрез Петър Киров и Георги Марков, както и още четири сребърни медала и два бронзови медала. Едно от сребърните отличия обаче остава със златен оттенък - това на легендарния Огнян Николов, който трябваше да стане олимпийски шампион, но съдиите решиха друго...
Огнян Николов - сребърният олимпийски медалист на България от Мюнхен 1972
Огнян Николов е роден на 13 юни 1949 година. Той е продукт на русенската борцова школа, като се състезава в най-леките категории в свободния стил - тези до 48 кг и до 52 кг. Първият голям успех за талантливия борец идва на Европейското първенство по борба в София през 1969 година, когато успява да спечели сребърен медал. Две години по-късно той печели и бронз от Световното първенство в София.
Оспорваната финална тройка, в която Николов се бори с многократни световни шампиони
Кулминацията в неговата кариера идва през 1972 година. Освен че печели бронз от Европейското първенство в Катовице, Николов печели и олимпийски медал в Мюнхен. Там Огнян влиза в изключително жестока финална тройка с двамата най-добри борци в света по онова време - Ибрахим Джавади от Иран и Роман Дмитриев от Съветския съюз. Тримата трябва да се изправят всеки срещу всеки, за да определят олимпийския шампион.
Николов не успява да се справи с двукратния световен шампион Дмитриев, но пък побеждава петкратния световен шампион Джавади. Дмитриев пък губи прекия си дуел с иранския съперник. Така всеки от тримата записва по една победа. Стига се до пресмятане на точките от цялата надпревара, а накрая златото се връчва на руснака Дмитриев, който надделява с минимална разлика.
Всъщност ако не бе победата на Николов над Джавади, Дмитриев нямаше да стане олимпийски шампион, а златото щеше да е за Иран. Нещо повече: Огнян Николов има реален шанс да спечели титлата по точки. В схватката с Джавади иранецът получава предупреждение за изгонване, а ако го бяха изгонили, това щеше да донесе четири точки на Николов. С тях той щеше да стане олимпийски шампион, но съдиите не отсъждат нищо.
Николов е и европейски шампион по борба
В крайна сметка златото отива на врата на Дмитриев, който буквално отива да разцелува българския борец след победата му над иранеца. Така за Николов остава "утешителната награда" - сребро от олимпийски игри. Това е и най-значимият успех на Огнян Николов в кариерата му, но не единствен. През 1974 година той става и европейски шампион, побеждавайки на шампионата в Мадрид.
Иначе Огнян Николов е седемкратен шампион на турнира "Дан Колов", което пък го нарежда на второ място в историята на турнира - след Серафим Бързаков, който има девет титли. Николов е носител на златния пояс на "Дан Колов" през 1974 година - още един успех в славната му кариера на тепиха. Отвъд спорта Николов се захваща с различни начинания, включително частен бизнес, но никога не прекъсва връзката си с борбата - спортът, който му даде толкова много в живота.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ от "По следите на забравените": От бургаското село Приселци до световния връх: Първият световен шампион по класическа борба на България
