Евродепутатът Радан Кънев определи участието на България в т.нар. Съвет за мир на президента на САЩ Доналд Тръмп като "унижение за всеки българин" и част от по-широк политически провал, който вече предизвика остра реакция от страна на опозицията и сериозни въпроси за легитимността на решението.
Позицията му идва на фона на критиките на "Да, България", които обявиха присъединяването към Съвета за мир за противоконституционно, взето без решение на Министерския съвет и без ратификация от парламента. Според формацията, както и според Кънев, България е въвлечена в международна инициатива без институционален мандат и в разрез с общата политика на Европейския съюз.
Дипломатически гаф
В своята реакция Кънев подчертава, че не става дума просто за дипломатически гаф, а за дълбоко унизителен акт. По думите му присъствието на българския премиер в оставка Росен Желязков в "доживотния личен Съвет за мир" на Тръмп, редом до "шепа авторитарни лидери", поставя България в компания, която самият американски президент е характеризирал с вулгарен, но показателен израз. Още: Белият дом обяви списък с 22 участници в Съвета за мир
Още по-сериозен проблем според него е вътрешнополитическата динамика, която стои зад решението. Евродепутатът говори за "надпревара" между Бойко Борисов, Румен Радев и Делян Пеевски кой да демонстрира по-голяма близост и лоялност към инициативата на Тръмп.
Кънев противопоставя на този курс алтернативата, която според него отговаря на реалния национален интерес - България да бъде част от координираната и твърда позиция на демократични държави като Дания, Швеция, Норвегия, Канада, Франция, Германия и Обединеното кралство. В този контекст той подчертава, че дори националистически и опозиционни формации в тези страни са заели по-достойна позиция от българските управляващи. Още: Пеевски се радва да е рамо до рамо с Лукашенко и Орбан в битката за мира - чака ли и Путин?
Като изключение Кънев посочва аржентинския президент Хавиер Милей, за когото отбелязва, че участието му в подобни инициативи е продиктувано от остра финансова зависимост от САЩ и необходимостта от значителна американска подкрепа за продължаване на вътрешните му реформи.
