С безобразния си опит да политизират убийствата на шестимата те преминаха граница, отвъд която започва не просто цинизъм, а институционално разложение "на живо". И ако трябва да напомня на журналистите и на политиците какво трябваше да направят, отговорът е елементарен: Да спазят принципа за невиновност до доказване на противното в съда. След повдигнато обвинение. След процес. След доказателства.
Деньо Денев потвърди: В ДАНС има сигнал за случващото се в хижата до Петрохан
Публично разпятие
Вместо това – от Сарафов до Тошко – последва публично разпятие от първата минута. Без съд. Без факти. С медийна присъда и трибунен линч. Иначе – умни, уж европейци, пазители на институциите. Това пише в свой пост във ФБ Илиян Василев.
Със същата цел започна и ваденето на частични, манипулирани или подбрани „доказателства“, за да изпреварят следствието и го насочат в единствено правилната посока. Не за да устоят в съдебна зала. А за да произведат незабавна и окончателна медийна присъда - и разстрел на неудобната демократична опозиция.
Въпросът за случая "Петрохан", чийто отговор чакаме и ще ни успокои
Именно затова още в първия миг вдигнах глас – за да защитя убитите и нападнатите „съпътстващи“ жертви на тази истерия. Защото когато държавата и нейните говорители започнат да сочат с палец надолу, това вече не е комуникация. Това е реакция на тълпа - символична екзекуция. Какъв съд, какви пет лева?
Оставка
Политическият вариант на екзекуцията е оставката – искана не защото има вина, а защото някой се е осмелил да не се съгласи с предварително написания сценарий. Терзиев беше посочен именно затова – защото се опъна и защити хвърлената под автобуса памет на убитите.
Още: 10 души с АТВ-та и множество гилзи: Първите показания за хижа "Петрохан" - да или не?
А уж сме християни. Уж сме хора. Уж споделяме ценности.
Истината е по-проста: Борисов и Пеевски натиснаха копчетата. Политическите им хрътки – от Костадинов до Дилов – надянаха гладиаторските шлемове и с бойни викове поведоха преторианците към поредната морална пропаст.
Тази истерия не е сила. Тя е защитна реакция. Публичната агония на една система за правоохрана и правораздаване, която се разпада при първия допир с престъпления, в които има „свои“.
Системата си отмъсти
Всъщност системата им отмъсти. Години наред издигаха „свои“ прокурори – в режим на институционална зависимост, които постепенно делегитимираха не само себе си, но и цялата структура. Сарафов, който би трябвало да се скрие през девет земи в десета, се появи на екран още в първите часове – с подготвена теза. Педофилия. Удобна. Обясняваща всичко. Заключваща въпроса.
Разследващи журналисти получаваха „сведения“ от свои източници в службите – същата линия, същата увереност: самоубийство, убийство, вина на убитите. Предварително затворено дело в публичното пространство.
Бойко Найденов за "Петрохан": Една седмица е прекалено много време, за да се изясни самоубийство
Не е наша работа да ровим в детайлите на разследването. Но когато сме обект на масова манипулация и ни вземат за колективни идиоти, тогава е работа на всеки от нас да реагира. Да защити правото си на нормалност. И на институции, които не лъжат.
Доверието
Времето обаче не работи за тях. Те вече изгубиха най-ценния ресурс – доверието. И монопола върху информацията. Когато информацията започне да тече от всички ъгли, неизбежно изтичат и неща, които не са лицеприятни за властта.
Има и друго. В системата – следователи, прокурори, служители – има хора, на които им е писнало да бъдат третирани като безропотна рая. Срещах се с прокурор, който изобщо не се впечатлява от Сарафов и компания. Причините са същите – унижението и професионалната деградация.
Демерджиев за случая "Петрохан": Имам данни за две съвместни учения с МВР през 2025 г.
Те просто прегънаха палката. Манията за контрол и величие ги заслепи, че всичко което казват е "злато".
Сарафов на практика се самодисквалифицира. Дните му се броят. Единствената им надежда е да унищожат всичко, което може да разклати официалните версии.
Рекорд по жалкост
А рекордът по жалкост беше подобрен от министър Вълчев, който поиска да се отнеме лиценза на училището, в което е учило убитото момче. Мизерията в характера трудно се компенсира с висок пост. И мизерен човек трудно може да не бъде мизерен министър.
А трябваше да бъде различно.
Трябваше да чакаме информация от органи, на които вярваме. От институции, които знаем, че не обслужват политически централи. Трябваше да има мълчание, докато говорят фактите.
Още: Бащата на 15-годишния Александър: Все още вярвам на Ивайло Калушев
Това предстои – ако искаме да спрем ежедневието ни да се пълни не само с физически, но и с морални трупове.
„Ако достатъчно дълго седиш край реката, ще видиш как труповете на враговете ти плуват покрай теб.“ Сун Дзъ
МВР призна - провеждало е учение с организацията от случая "Петрохан"
Снимки: БГНЕС
