И Специализираната прокуратура използва разделението на властите, за да не говори за подслушвани протестиращи

Според написаното вътре, което е подписано от административния ръководител на Спецпрокуратурата Ангел Кънев, "органите на съдебната власт не могат да участват в никакви форми на парламентарен контрол". Нито един магистрат не е задължен да го направи, съгласно и Правилника на Народното събрание, пише в отговора на специализираното държавно обвинение. Там има и уточнение, че "би се създал риск от засягане по недопустим начин независимостта на съдебната власт".

Огнян Стоичков: Срещу две лица от протестите са прилагани неправомерно СРС-та

От проверките, които извършихме, решихме, че спрямо две лица, участващи в протестите, са прилагани неправомерно специални разузнавателн...

Прочети повече

Освен това е цитирана и конституционна съдебна практика – решение 6 от 6 юни, 2017 година на Конституционния съд. То казвало, че макар главният прокурор да може да бъде викан в Народното събрание да представи "други доклади", а не само годишния доклад за дейността на прокуратурата, то под други доклади не се има предвид конкретни наказателни производства. В случая става въпрос за преписка 1425/2020 по описа на Специализираната прокуратура.

"Съгласно Решение на КС № 5 от 17.05.1995 г. с оглед принципа за разделение на властите по смисъла на чл. 8 от Конституцията на Република България от кръга на лицата, по отношение на които НС или съответна парламентарна комисия могат да задължат длъжностно лице да се яви и да отговори на поставени въпроси, следва изрично да отпаднат Президентът, Вицепрезидентът, Конституционните съдии и всички магистрати", добавят от прокуратурата.

"Предоставянето на информация, представляваща следствена тайна обаче, може да повлияе негативно върху вътрешното убеждение на разследващите органи, а проявата на такъв интерес би поставила под съмнение тяхната обективност и безпристрастност, защото Специализираната прокуратура като държавен орган изрично не трябва да предоставя на народните представители сведения и документи, когато те представляват следствена тайна. Забраната важи, когато тези сведения и документи съдържат информация за неприключили разследвания, каквато е и настоящата хипотеза по прокурорската преписка 1425/2020 г. по описа на Специализираната прокуратура", казват от специализираното държавно обвинение.

Припомняме, че в началото на юни, депутатът от ИБГНИ Николай Хаджигенов посочи, че имало 82 подслушвани опозиционери. А вече след първото заседание на водената от него комисия, той заяви, че подслушваните са 133 души. Има и данни, че е подслушван дори президентът. Цялата мощ на държавата е бива впрегната срещу протеста. Подслушванията са българският "Уотъргейт", каза тогава Хаджигенов.

Прокуратурата: Няма незаконни подслушвания на депутати и политици

Софийска градска прокуратура (СГП) приключи разследването по образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 339а, а...

Прочети повече

От Специализираната прокуратура уточниха, че все още се разследва по случая, по който има прилагани СРС – за организиране на държавен преврат. В пленарна зала служебният МВР министър Бойко Рашков буквално се подигра, че е подслушван и психичноболен човек точно заради "въоръжен преврат".