Интересен обрат: Партията на Слави Трифонов отлага еврото за далечното бъдеще

Съвсем различна теза обаче разви на 4 август номинираният от партията за финансов министър Пламен Данаилов. Той смята, че България трябва да въведе еврото, когато "доходите на българите достигнат средноевропейските" и че въобще тепърва трябва да се дискутират плюсовете и минусите от влизането в паричния съюз. При положение че сега България е на около 50% от средноевропейските доходи, може да се очаква, че хоризонтът за приемане на еврото е след 20 до 50 години.

Стоян Панчев: Приоритетите на новия проектокабинет на ИТН в стопанската политика са по-добри от първия опит

"Приоритетите на новия проектокабинет на ИТН в стопанската политика звучат значително по-добре от тези на първия", пише икономистът Сто...

Прочети повече

"Моята позиция е, че тук не става въпрос дали, а кога трябва да бъде прието еврото. Еврото е добре да бъде прието, когато доходите на българите достигнат средноевропейските... Трябва да бъде отворен един голям дебат за плюсовете и минусите от въвеждането на еврото. Надявам се БНБ, заедно с Министерството на финансите, да отвори този дебат", каза Данаилов в сряда пред БНТ.

Само преди около месец служебното правителство чрез финансовото министерство и БНБ препотвърдиха курса на България към еврозоната с целева дата на членството 1 януари 2024 г. Министър Асен Василев дори публикува за обществено обсъждане националния план за приемане на еврото, който съдържа технически детайли около смяната на валутата и задълженията на търговците.

Членството в еврозоната бе основен приоритет и за правителството на ГЕРБ, а бившият финансов министър Владислав Горанов и управителят на БНБ Димитър Радев бяха основните двигатели на присъединяването към чакалнята за еврото (валутно-курсовия механизъм ERM II) – на 10 юли 2020 г., и към Банковия съюз на ЕС – от 1 октомври 2020 г.

Бившият премиер Бойко Борисов за кратко се опита да свърне от поетия курс, заявявайки изненадващо през февруари м.г., че "няма да насилваме влизането в чакалнята" на еврозоната, докато "няма абсолютен консенсус" в обществото. Два месеца по-късно Борисов се извъртя на 180 градуса и заяви, че България в крайна сметка ще кандидатства за чакалнята за еврозоната до 30 април.

Георги Вулджев: Еврозоната дългосрочно носи пълзяща инфлация, вижте и какво се случи с Гърция (ВИДЕО)

"Най-голямото притеснение от влизането ни в еврозоната е какво ще се случи с цените. Според мен ще има ускорение на инфлацията в кратко...

Прочети повече

Завоят дойде часове след като председателят на Еврогрупата обяви, че министрите от ЕС са се разбрали за спасителен пакет за съюза на обща стойност 500 млрд. евро. Около половината от тях ще бъдат достъпни и за държавите извън еврозоната, включително България. Другите 240 млрд. евро от спасителния фонд на еврозоната ще се ползват само от 19-те страни в паричния съюз.

Въпреки че именно правителството на ГЕРБ постави целевата дата 1 януари 2024 г., остава неясно доколко тя е изпълнима, дори българските власти да направят всичко възможно процесът да приключи успешно. Със сигурност се знае, че българският лев трябва да премине успешно участието си във валутния механизъм ERM II (чакалнята за еврото) поне до 10 юли 2022 г.

След това е необходим положителен доклад на Европейската централна банка и на Европейската комисия, както и постигане на съгласие сред държавите членки на еврозоната. България трябва успешно да изпълни и т. нар. Маастрихтски критерии за влизане в еврозоната, включително условието за ниска инфлация, което не успя да направи при последната оценка на ЕЦБ. Заради извънредните разходи покрай кризата с Covid 19 могат да се появят и проблеми, свързани с бюджетния дефицит.