Нашенски недоимпийчмънт

Напоследък се заговори пак за импийчмънт на президента Румен Радев. Още е рано да се каже докъде ще доведат сблъсъците му с главния прокурор Иван Гешев (заради СРС-тата и президентшата), или с Бойко Борисов (неведнъж и два пъти, по всякакви въпроси). Факт е обаче, че думичката пак се затъркаля в речника на анализатори от всякакъв калибър, но уви, с къса памет. Иначе прогнозата е ясна – нашенски недоимпийчмънт.

Ето кратка историческа справка. Тя обаче започва не с "боянските ливади" на президент Желю Желев, а с репликата за танковете на Петър Младенов. И нека още в началото да направим уговорката – оставката на президента не е импийчмънт. За справка – историята на Съединените американски щати (САЩ). Но да се върнем у нас.

През далечната 1990 г. прясно освободените от тоталитаризма българи научиха думичката „импийчмънт“. Тя започна усърдно да се свързва с името на тогавашния президент Петър Младенов. Да, той беше първи председател (президент) на все още Народната република. След промяна на Конституцията на 3 април 1990 г. Държавният съвет е разформирован и Младенов е избран за председател (президент) на Народната република.

По време на кампанията за ВНС през 1990 г. обаче става известен видеозаписът на кинорежисьора Евгений Михайлов от протестния митинг на 14 декември 1989 г. с искането за отмяна на чл. 1 от Живковата конституция за ръководната роля на БКП. Тогава стреснатият от протестиращото множество Младенов изрича репликата "По-добре танковете да дойдат". След изборите за Велико народно събрание следват студентските вълнения от лятото на 1990 г. и Петър Младенов се оттегля от поста на 6 юли 1990-а. До смъртта си той продължава да оспорва автентичността на записа с танковете.

Петър Младенов е заменен на поста от Желю Желев. След това Желев става първият президент, избран по новата конституция на вече Република България.

Да се върнем сега към станалите вече ритуални у нас сблъсъци между премиер и президент. На 30 август 1992 г. се състояха прословутите "боянски ливади". Тогава президентът Желю Желев остро разкритикува първото правителство на СДС с премиер Филип Димитров. Желев обвини правителството, че е обявило война на синдикати, медии, на Българската православна църква, на президентската институция и извънпарламентарните партии.

Гръмва и т.нар. "оръжеен скандал". На 18 септември 1992 г. тогавашният директор на Националната разузнавателна служла (НРС) ген. Бриго Аспарухов заявява, че съветник на премиера Филип Димитров е участвал в оръжейна сделка с Македония. Пресконференцията, в която участват и други шефове на спецслужби, беше определена като сценарий за сваляне на първия кабинет на СДС.

На 28 октомври Филип Димитров иска вот на доверие към правителството, който ДПС отказва да подкрепи. Така първият кабинет СДС, сформиран на 8 ноември 1991 г. и поставил си като водеща цел "смяната на системата", на практика се самосваля от власт. Под прозорците на президенството, с искане за оставката (това у нас е нещо като евфемизъм за импийчмънт) на Желев, цъфва палатков лагер. Едвин Сугарев и други интелектуалци обявяват гладна стачка. От това не произтича оставка, камо ли импийчмънт. Желю Желев си остана на поста, за да може да критикува колкото си иска следващото правителство, избрано с мандата на ДПС и с министър-председател Любен Беров. По него време импийчмънт в България не се сътоя, но се сдобихме с мутрите.

По-мек беше сблъсъкът между Петър Стоянов (президент от 1997 до 2002 г.) и премиера Иван Костов. Тогава, ако си спомняте, имаше прословута фраза: "Иване, кажи им, те ще те разберат". Ето как се стигна до нея.

Импийчмънт на Румен Радев. Възможен ли е?

С въпроса на главния прокурор до Конституционния съд ние влязохме в подготовка за импийчмънт на президента Румен Радев. Тази теза защит...

Прочети повече

През 2000 г. премиерът на ОДС Иван Костов реши да смени наведнъж 10 министри от кабинета си. Стоянов го обвини, че е на път да пропилее не само своя авторитет, но и този на СДС, защото не разкрива реалните причини за уволненията.

"Министър-председателят не назова нещата с истинските им имена и сгреши. Бонев каза това, което трябваше да стори Костов преди 6 месеца. Иване, кажи им, те ще те разберат", призова Стоянов пред журналисти.

Ето предисторията на репликата: Костов през 1999 г. поръчва на шефовете на спецслужбите - тогава генералите Атанас Атанасов (НСС) и Кирил Радев (НСБОП), изготвят справка без знанието на вътрешния министър Богомил Бонев, станала известна като Доклад 226, в който лъсват имената (226) на "разобличените" корумпирани функционери. Докладът описва връзките на руснака Майкъл Чорни с висши политици и служители на държавната администрация, включително вътрешния министър на правителството.

Костов направи опит само да изолира онези лица от ръководството на СДС, които той иначе публично обвини за "демонстративния господарски манталитет, необясним скок в семейния и жизнен стандарт, изкористяването на властта и ориенталската партизанщина", но все пак не назова никого поименно.

Плевнелиев намекна, че Румен Радев обслужва чужди геополитически интереси

Бившият президент на България Росен Плевнелиев намекна, че Румен Радев обслужва чужди геополитически интерес: "Ако влезем в еврозоната...

Прочети повече

После не само ОДС падна от власт (през юни 2001-а НДСВ спечели изборите), но и през есента същата година десните загубиха и то задълго, президентството. Новият президент е Георги Първанов – кандидат на БСП. Тъкмо той, след падането от власт на правителството на Симеон Сакскобургготски, акушира на Тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС), сътворена отново с мандат на ДПС и с премиер Сергей Станишев.

В последните дни на февруари 2006 г. президентът Георги Първанов на Петия национален конгрес на КНСБ в Пловдив каза за първи път, че "лидерите от Тройната коалиция, че управляват на тъмно". Премиерът Сергей Станишев отговори, че никога не е очаквал държавният глава да бъде безусловен стожер на правителството. Той се опита да разсее опасенията за по-сериозен раздор, като изтъкна, че в думите на Първанов не бива да се търси противопоставяне и, че е нормално президентът да отстоява обществения интерес. Само че в следващите години последваха още доста изяви на Първанов, в които той критикува тройната коалиция и дори (също като Румен Радев сега) инициира дебат за промени в Конституцията и изброното законодателство.

Тъкмо при президента Георги Първанов (единствен повторил мандата си по време на Прехода), на няколко пъти се заговори открито за импийчмънт и даже по въпроса се предприеха леки стъпки.

През лятото на 2007 година, по инициатива на Нено Димов, тагава депутат от десницата, а понастоящем ексминистър-арестант, са представени мотиви за отстраняването на Първанов като президент, заради доказаната му принадлежност към структури на Държавна сигурност (ДС). Припомняме, че тогава излезе досието на Първанов и агентурния му псевдоним Гоце. Искането на Димов обаче нямаше достатъчна парламентарна подкрепа.

Менда Стоянова: Импийчмънт на този президент ние отдавна сме дали

Импийчмънт на този президент ние отдавна сме дали, още преди три години. Това каза председателя на Бюджетната комисия в парламента и де...

Прочети повече

През юли 2008 година отново се появява подобно искане след доклад на ОЛАФ за източени 32 милиона европейски пари по програмата САПАРД. Първанов оспорва констатациите с твърдение, че е имало два доклада на ОЛАФ, като това по-късно е опровергано от самата комисия. Въпреки това лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заявава, че "оставката на Първанов няма да промени нищо и че президентът си върши работата "дори много добре". Според Борисов, основен виновник за краденето от САПАРД е правителството на Тройната коалиция, което самият Борисов нарече "най-крадливото досега".

През ноември 2009 гдоина, от ГЕРБ, „Синята коалиция“, РЗС и „Атака“ поставят въпроса за импийчмънт на президента заради исканията за оттегляне на двама български посланици в Турция и САЩ. Искането първоначално е направено от Атака на 9 ноември, 2009 година и е провокирано от отказа на Първанов да оттегли двамата посланици в държави, в които според "Атака" са налице нарушения в гласуването на предходните парламентарни избори и което според тях представлява нарушение на член 98 от Конституцията на България. Тъкмо това те представят като което е правната база за искането. След постъпилото отзоваване на двамата посланици, искането за импийчмънт е оттеглено... представете си, пак от премиера Бойко Борисов.

През 2010 година е публикувана стенограма от разговор в президентството между тогавашния финансов министър Симеон Дянков и Георги Първанов. Заради скандала (останал в историята като Големия енергиен шлем на Първанов), парламентарно представени партии пак повдигат въпроса за импийчмънт. Седмица преди обсъждането на му в парламента, ГЕРБ организира публична дискусия на експерти по темата. Искането се подкрепя от ГЕРБ, ДСБ, депутати от РЗС и независими депутати. Подписката е внесена, с което на практика започва процедура по импийчмънт. При гласуването обаче на 31 март, 2010 година, в парламента не достигат 6 гласа. Причината е, че депутатите на Яне Янев от РЗС , които участват преди това в подписката, в последния момент променят решението си и всъщност отсъстват от залата. С това процедурата, за която са необходими гласове на 2/3 от депутатите, приключва с отхвърляне на искането. И родният опит за импийчмънт пак претърпява фиаско.

Следващият президент на Република България, Росен Плевнелиев, също като Румен Радев, в прав текст сваля доверие от кабинета на Пламен Орешарски. След прокараните в първите дни на месец юни 2013 г. промени в Закона за ДАНС, на 14-и същия месец тогавашната тройна коалиция избира депутата от ДПС Делян Пеевски начело на агенцията. Предложението е на премиера Пламен Орешарски.

Марешки: Радев е президент на БСП, а не на всички българи

"Основният проблем на президента е, че е президент на БСП, а не на всички българи. Той няма легитимността да излиза и да критикува кого...

Прочети повече

Изборът извади хиляди хора на улицата още същата вечер, а по БНТ президентът Росен Плевнелиев обяви, че снема доверието от правителството на Орешарски и от лидерите на БСП и ДПС. Заедно с това той настоя парламентът да преразгледа решението си за ДАНС.

"Загубих всякакви илюзии, чувствам се измамен и омерзен. Това е арогантна демонстрация на задкулисието, за което гражданите демонстрираха, че е крайно време да се отървем. На нацията беше направена ярка демонстрация за политика на сделки", каза тогава Плевнелиев.

Народното събрание след многолюдни протести отмени решението. На 23 юли 2014 г., в деловодството на Народното събрание постъпва оставката на оглавяваното от Пламен Орешарски правителство.

Не е нужно да припомняме пресния сблъсък Румен Радев – Бойко Борисов. Само ще обърнем внимание на едно странно съвпадение – на 4 февруари 1997 г. Николай Добрев (БСП) върна мандата за съставяне на правителство на Петър Стоянов, който обяви, че ще има предсрочни избори. А на митинга същата вечер пред катедралата „Св. Александър Невски“ бъдещият премиер Иван Костов каза на ликуващото множество: „Няма да ви подведем, няма да ви излъжем“... На 4 февруари 2020 г. Румен Радев изрече: "Официално снемам доверие от правителството, което не действа в интерес на българските граждани и носи отговорност за острата криза в нашето общество". Според президента, сегашното управление е довело България до "парализа на цели обществени системи и институции" без аналог в историята на българския преход. Същият ден Борисов съзря в свалянето на доверието от страна на президента пряка намеса в независимостта на властите: "Все едно аз да кажа, че свалям доверието от кмета, той си е спечелил изборите. Откъде накъде ще се коментира управлението на няколко политически партии, спечелили изборите по законен начин", отвърна той.

...Сходствата в съдбите и събитията са неслучайни. Не е нужно съвпаденията (СРС-та, стенограми, парламентарни хитрини) да се коментират. Напомняме само, че за импийчмънт са нужни две трети от гласовете на народните избраници. Колкото до сблъсъка Радев-Борисов, със сигурност следва кръгово продължение.