Постове, власт и влияние: Регулаторите в България - как е сега? (СНИМКИ)

Именно заради регулаторите управляващото мнозинство не успява да постигне съгласие за механизма за назначения, квотите и кандидатурите на бъдещите членове на органите, а пръв опит за регулиране на тези преговори бяха предложения от ПП-ДБ меморандум към ГЕРБ, който срещна остра критика и неодобрение.

Колко е голяма "баницата"?

Споровете между ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната - Демократична България" за разпределението на позициите очаквано протичат бурно, тъй като за обществеността вече стана ясно, че именно в регулаторите е истинската власт. От бъдещите назначения в регулаторните органи зависят на практика цените на тока (КЕВР), дали ще има повишение на цените на мобилните услуги (КЗП и КЗК), лихвите в банките (КФН), свободата на словото в медиите (СЕМ) и т.н.

Още: Крачка назад: Лена Бориславова обяви, че може да има нов меморандум за ротацията

От техните решения зависят и още спазването на правата на гражданите, защитата на обществения интерес, качеството на управлението и предотвратяването на злоупотребата с власт. До този момент управляващото мнозинство успя да осъществи едва шест успешни назначения - в управата на БНБ, на Сметната палата и на Конституционния съд. На този фон общият брой на свободните или чакащи назначение позиции в редица важни държавни органи е 91, според справка към края на януари.

Кои органи чакат смяна?

И към момента 17 регулаторни и контролни органа продължават да работят с изтекъл мандат или непопълнен състав. Най-ключови са смените в няколко органа в съдебната власт, а промените до голяма степен се обясняват и през желанието за съдебна реформа:

Избор на ръководство чака новата антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Припомняме, че през есента на 2023 г. парламентът прие промени, с които досегашната КПКОНПИ беше разделена на два органа - Комисия за отнемане на имущество и Комисия за противодействие на корупцията. Именно към втората е насочено основното внимание - в нея ще влязат трима души, които ще се избират с квалифицирано мнозинство от 2/3 (т.е. с минимум 160 гласа). Парламентът трябва да избере и нови 11 членове на Висшия съдебен съвет (с общо 25 членове), както и главен инспектор и 10 инспектори към инспектората на ВСС. Членовете на тези органи се избират също с конституционно мнозинство от 160 гласа. Очакванията бяха към нов избор да се пристъпи след промените в Конституцията, според която вече ВСС бе разделен на Висш съдебен съвет и Прокурорски съвет.

Още: Проучване: Българите не искат оставка на кабинета, за 60% скандалите във властта са им важни (СНИМКИ)

Останалите промени в регулаторни органи са:

• 5 позиции в Комисията за защита на личните данни - председател и четирима членове;
• 9 позиции в Комисията по досиетата - председател, зам.-председател, секретар и шестима членове;
• 7 позиции в Комисията за защита на конкуренцията - председател, зам.-председател и петима членове;
• 3 позиции в КЕВР - председател и двама членове;
• управител на Националния осигурителен институт
• 5 позиции в Националното бюро за контрол за СРС - председател и четирима членове;
• член на надзорния съвет на Агенцията за публичните предприятия и контрол;
• 5 позиции в Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори - председател и четирима членове;
• 5 позиции във Фискалния съвет - председател и четирима членове;
• 5 позиции в Комисията за защита от дискриминация - председател, зам.-председател и трима членове;
• председател на Комисията за финансов надзор;
• 7 позиции в Националния съвет на българите, живеещи в чужбина - председател и шестима членове.

Кой къде се застоява?

Сред най-любопитните и важни позиции, от които зависят и управленията на по-важните регулаторни органи, са:

• Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)

Начело на институцията е Юлия Ненкова - майката на депутата от ГЕРБ Александър Ненков и част от администрацията на Бойко Борисов още когато беше кмет на София, номинацията ѝ за КЗК е от ГЕРБ. Колкото до дейността на комисията, тя не се отличава с особени успехи или активна дейност. В последните години регулаторът блесна с крайно непоследователните си решения по ключови сделки, които веднъж спира, а друг път пуска. Често в казусите, по които работи, са замесени имената на "Нова Броудкастинг груп", на Делян Пеевски, на "Теленор" и т.н.

Още: КЗК официално позволи собственикът на Vivacom да купи "Булсатком"

• Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)

Именно това е един от регулаторните органи, който беше сред най-често споменаваните покрай повишаването на цените на мобилните услуги от трите частни оператора у нас. Начело на КРС е Иван Димитров от края на 2018 г., когато предишният ѝ директор Росен Желязков беше избран за министър на транспорта. В края на 2021 г. Антикорупционната комисия установи конфликт на интереси при Димитров, след като се оказа, че си дал бонуси от 63 449 лв. за 3 години.

• Комисия за защита на потребителите (КЗП)

Стоил Алипиев е начело на КЗП от септември 2022 г., когато е назначен от служебното правителство на Гълъб Донев. Името му е сред често споменаваните отново покрай казуса с цените на мобилните услуги, след като понесе критики от депутатите относно сравнително меката му позиция относно трите телекома.

• Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР)

Начело на КЕВР е дългогодишният директор на органа Иван Иванов. През лятото на 2022 г. начело на комисията бе избран Станислав Тодоров, но Конституционния съд определи решението за противоконституционно и така се наложи Иванов да се върне на поста против волята му. Той беше кандидатура още от Реформаторския блок, по-точно от крилото на ДСБ.

• Съвет за електронни медии (СЕМ)

Назначената от квотата на президента за шеф на СЕМ Соня Момчилова не е сред еднозначно приеманите експерти начело на медийния регулатор. Петчленният състав на комисията трудно намира съгласие и вътре помежду си - последният казус е свързан с разпространената от самата СЕМ позиция срещу председателя си Момчилова, която през юни 2023 г. обяви, че информацията за руските зверства в Буча е била украинска пропаганда. 

Още: Кошлуков като пожизнен директор на БНТ заради СЕМ: Светлана Божилова в "Отговорите" (ВИДЕО)

За година - няколко малки, но важни назначения

От избирането си през април 2023 г. досега парламентът все пак успя смени ръководствата на ключови институции в страната - Българската народна банка (БНБ) и Сметната палата, както и да попълни квотата си от двама души в Конституционния съд на мястото на двамата съдии с изтекли мандати.

През юли 2023 г. НС преизбра досегашния гуверньор на БНБ Димитър Радев за нов шестгодишен мандат. Кандидатурата му беше издигната от ГЕРБ и малко по-късно получи подкрепата и на коалицията ПП-ДБ. Андрей Гюров получи пост в БНБ след като Димитър Радев номинира него и Петър Чобанов за подуправители на банката. И двете кандидатури бяха одобрени от парламента като Гюров пое управление "Емисионно", а Чобанов - управление "Банково" от предишните титуляри Калин Христов и Нина Стоянова.

Начело на Сметната палата пък бе избран Димитър Главчев по предложение на ГЕРБ, тъй като ПП-ДБ не успя да номинира свой кандидат. Главчев беше и председател на парламента, но си тръгна скоропостижно: След среща с Борисов: Главчев подаде оставка като председател на парламента

Съвсем в началото на 2024 г. пък управляващото мнозинство постигна трудно, но важно съгласие около избора на Десислава Атанасова от ГЕРБ и Борислав Белазелков от ПП-ДБ за нови конституционни съдии.

Снимки: БГНЕС