Служебният министър на земеделието Иван Христанов приключва мандата си с редица публични разкрития за предполагаеми корупционни схеми, свързани с обществени поръчки, европейски средства, държавни имоти и хранителния контрол, пише "Politico". В следващите дни той ще предаде поста на приемник от новото редовно правителство, което ще бъде сформирано след изборите на 19 април. Христанов заявява пред изданието, че дори след напускането на министерството ще продължи да подава сигнали за злоупотреби. По думите му, ролята му не се изчерпва с тази на министър, а включва и функцията на разобличител. Още: Моделът "Радев" не съществува: Йотова обяви какво очаква от властта, но се закани и да критикува "Прогресивна България"
През последните месеци, земеделският министър превърна действията на ведомството в постоянна публична кампания с видеа и преки излъчвания в социалните мрежи. По негови данни публикациите му са събрали над 70 милиона гледания във фейсбук.
Корупционни схеми, разкрити от служебното правителство

Снимка: Actualno.com
Още: Разводът все повече бие на очи: ПП и ДБ с различни позиции за "Прогресивна България"
Сред сигналите, които Христанов твърди, че е изпратил до прокуратурата и европейски институции, са две обществени поръчки за държавно напояване на стойност 169 милиона евро европейско финансиране. Според него, в тях строителни дейности са били завишени над 20 пъти - работа за около 43 000 евро е фактурирана за близо 1 милион.
Министърът твърди още, че е възобновил разследване за предполагаема измама около инсинерация на животни, за която е сигнализирал още през 2022 г. като заместник-министър. След завръщането си във ведомството установил, че следите от първоначалния сигнал - както електронни, така и на хартия, са били заличени от архивите на 4 институции в земеделието и хранителния контрол.
Сред случаите, за които говори Христанов, е и този с предприятие за месо, за което се твърди, че е доставяло замърсена продукция до училища. Според него фабриката е собственост на съпругата на депутат от партията на Делян Пеевски.
По думите на икономиста, Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията основният проблем остава липсата на последващи действия от страна на прокуратурата. Според него и според наблюденията на европейски институции и граждански организации подобни разследвания често се забавят, прекратяват или не стигат до съд.
Особено внимание предизвиква и казус с държавен имот на Витоша. Става дума за луксозна хижа с 20 стаи, панорамна гледка и прилежащ парк, поддържан с държавни средства. Имотът е собственост на Министерството на земеделието и храните, а предишно управление е договорило продажбата му за 500 000 евро на фирма, свързвана с бизнесмена Румен Гайтански. По оценка на Христанов, реалната стойност на имота е около 10 милиона евро.
Сделката не е била приключена преди встъпването му в длъжност и министерството я е блокирало. Вместо това ведомството предлага имотът да бъде прехвърлен на Министерството на образованието и науката за ползване от ученици. Според Христанов, от страната на купувача вече са поискали 1 милион евро обезщетение.
След изборната победа на "Прогресивна България" последва оставката на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов. От години представители на опозицията и привърженици на съдебната реформа го обвиняваха, че е осигурявал чадър над влиятелни политически фигури. В оставката си Сарафов заявява, че решението му е било взето по-рано и отложено единствено, за да не дестабилизира прокуратурата.
Новият парламент вече разполага със категорично мнозинство, което му позволява да промени състава на Висшия съдебен съвет и да избере нов главен прокурор - реформа, за която ЕС настоява от години.
Въпреки това анализатори предупреждават, че обещанията за антикорупционни действия могат да останат ограничени до показни ходове. Според тях, управлението ще трябва да балансира между очакванията за промяна и вътрешния натиск за назначения, обществени поръчки и политическо влияние.
Самият Христанов запазва предпазлив тон към новата власт. Всяко ново правителство трябва да получи 100 дни кредит на доверие, преди да бъде оценявано по реалните си действия, казва той пред "Политико". Но предупреждава, че ако обещаната борба с корупцията остане само на думи, натискът ще продължи и извън институциите. Според него сигналите, проверките и публичността около разкритите случаи няма да спрат с края на служебния кабинет.
Така първият голям тест пред управлението на Румен Радев се очертава именно около съдбата на натрупаните от служебния министър проверки - дали те ще доведат до реални разследвания и обвинения, или ще останат поредните шумни случаи без последици в страна, където десетки подобни сигнали през годините така и не стигат до съд, заключава изданието.
Още: "Радев да каже", а той мълчи. Кого да слушаме в "Прогресивна България"?