Държавният глава Илияна Йотова наложи вето върху промените в Изборния кодекс, които ограничават правото на глас в чужбина, съобщиха от президентската институция. В мотивите си Йотова изразява несъгласие с промените, които ограничават броя на секциите, които да бъдат разкрити в държави извън Европейския съюз. Президентът изтъква, че където и да се намират, гражданите на България имат всички права и задължения по Конституция и държавата е длъжна да осигури равенство и при упражняването на избирателното право.
Според приетите текстове се въвежда горна граница от 20 секции, които могат да бъдат образувани извън територията на дипломатическото и консулското представителство, независимо от броя на подадените заявления.
Още: Президентът Йотова обяви името на служебния премиер
"Така приетите промени поставят в риск прокламирания в чл. 10 от Конституцията принцип на всеобщност на избирателното право", пише в мотивите си президентът. Тя цитира решение на Конституционния съд, според което "държавата е длъжна да осигури условия за свободно и безпрепятствено във всяко отношение упражняване на избирателното право на всеки български гражданин […] Конституционната гаранция за неотменимост на избирателното право изключва възможността […] да бъдат създавани със закон препятствия от процедурно естество, които да затрудняват или да правят невъзможно неговото упражняване".
Нарушение на Конституцията
В мотивите си държавният глава посочва, че промените умишлено създават бариери пред упражняване правото на глас на българските избиратели извън Европейския съюз – затрудненията може да са свързани с отдалечеността на избирателната секция, с големия брой граждани, изразили желание да гласуват, и с броя на тези, които действително могат да упражнят това право в рамките на изборния ден.
Така тези български граждани ще бъдат затруднени или възпрепятствани да изпълнят и принципа за задължително гласуване, записан в Изборния кодекс, заявява Йотова.
Още: Председателят на ЦИК: Сезирахме прокуратурата за изборна измама и ни направиха забележка
Според президента с предложените промени се нарушава и принципът на равенство, записан в Конституцията. Държавният глава изтъква, че различният правен режим за създаване на избирателни секции предпоставя различие във възможностите на българските граждани да упражнят правото си на глас и поставя в по-неблагоприятно положение българите, живеещи извън Европейския съюз. "Конституцията на Република България не предвижда подобно неравностойно третиране на българските граждани, които живеят в чужбина", припомня в мотивите си президентът.
И атака към партиите
"Вместо избирателното право на българските граждани да бъде път за приобщаване на всички български граждани към политическото управление на страната, изкуствено и необосновано се създават бариери пред упражняването на тяхно основно конституционно право", изтъква Илияна Йотова.
В мотивите си държавният глава подчертава и опасността промените в Изборния кодекс допълнително да разклатят общественото доверие в почтеността на изборния процес. "Промените са и в противовес на нееднократно заявявания от представители на държавни институции, политици, неправителствени организации, граждани стремеж за оптимални усилия за повишаване на избирателната активност", посочва президентът.
Още: Заради секциите в чужбина: ДБ призоваха Йотова да наложи вето върху ИК
"Всички ние - представители на държавни институции, политици, неправителствени организации, граждани, нееднократно сме заявявали своя стремеж да положим оптимални усилия да повишим избирателната активност. Високата избирателна активност е гарант за легитимност на избраните органи", пише още Йотова.
Скалъпения Изборен кодекс
Припомняме, че преди седмица тематичното мнозинство на ГЕРБ, ИТН и "Възраждане" по идея именно на проруската партия приеха на второ четене спорните промени в изборния закон. С тях бяха ограничени секциите за гласуване в страните извън ЕС, като изключение правеха консулствата и дипломатическите представителства. Против реформите се обявиха от "Продължаваме Промяната - Демократична България", "ДПС-Ново начало" и "Алианс за права и свободи".
Дебатите преминаха разгорещено и с обиди, а от трибуната в пленарна зала се чуха обвинения в политически поръчки и предизборни схеми с цел изкуствено намаляване на резултата на някои партии.
С наложеното вето се очаква промените да се върнат за обсъждане в пленарна зала още тази седмица. Има спекулации дали обаче ветото няма да бъде успешно, предвид колебливите позиции на БСП по отношение на промените и след рокадата в управленските структури на социалистите. Причината - новоизбраният лидер Крум Зарков вече се обяви против ограничението на секциите, а в сряда парламентарната група също смени ръководството си и начело застана бившият председател на Народното събрание доц. Наталия Киселова, която също е споделяла тезите си против гласуваните промени.
Още: Радев заговори предизборно: Поиска пак промени за гласуването в чужбина
