ПРАС-ПРЕС държи ръка на пулса на стабилността не само в локален, но и в глобален план.
Заедно със световните лидери в Париж отбелязахме сто години от края на Първата световна война.
Преди сто години тази война се е наричала не Първа световна, а само Световна, защото друга такава светът не е познавал дотогава.
Разбира се, след края на войната народите се заричат никога повече да не допуснат такова чудовищно развитие на световните дела.
И както добре знаем от печалните и страшни страници на Историята - след тази свята клетва светът за има-няма 20 години си организира Втора световна касапница, с много повече жертви, много повече инвестиции в смъртоносни технологии, а накрая влизат в употреба и две атомни бомби със закачливи имена (Little Boy в Хирошима и Fat Man в Нагасаки).
Френският президент Еманюел Макрон бе домакин на мероприятията по отбелязването на стогодишнината и заедно с канцлерката Меркел почетоха паметта на многобройните човешки същества, които военните машини на държавите им са унищожили в миналото, докато си изясняват дипломатическите отношения.
И макар че е малко тъпо, дето клетвите за “никога вече” след Първата световна не утраяха много, все пак тази стогодишна проблематична стабилност не е като Стогодишната война, водена на територията на Европа - дето даже не е сто години, ами гърми и трещи от 1337 до 1453 между Англия и Франция.
Сбогом, Мути
Това хубаво, ама на Меркел стабилността уйде у Рейн. След изборите в Бавария и Хесен, катастрофални за нейната партия, Мути обяви, че няма да се кандидатира повече за шеф на партията, за канцлер или за депутат в Бундестага. Канцлерският ѝ мандат изтича чак през 2021, но европейската политическа мисъл вече постанови и конституира: Ерата “Меркел” приключи!
Жалко, защото Мути е голям политически приятел на Бойко Борисов, когото и да свалят сегашните протести, на следващите пак ще си го издигнем, особено ако се закълнем като общество, че “никога вече”.
В политическото наследство на Мути остава и прочутият символ, известен като Ромба на Меркел - жест с две ръце, който някои оприличават просто на ромб, други на детероден орган, трети четат в него масонски послания. Жестът е популярен сред политическия елит, използват го например Цветан Цветанов и Цецка Цачева.
Меркел не изключи след края на кариерата си в германската политика да продължи работа в европейските институции. Възможно е, възможно е, макар че за висшите германски политици има и други възможности - бившият вицеканцлер и външен министър на Германия Герхард Шрьодер например се реализира твърде успешно в руските газови институции.
Кой побара на Бай Тръмп
В Съединените щати също имаше важни междинни избори за Конгрес, на които републиканците, чийто представител е Тръмп, изгубиха позиции за сметка на демократите в долната камара, но пък спечелиха в горната.
Така че стабилността на Бай Тръмп засега е уравновесена и той си е все така ухажван и ценен на световната сцена.
На тържествата в Париж по случай хубавата стогодишнина той отново бе най-желаният партньор за селфи.
Домакинът Макрон дори имаше щастието да попипа бедрото на Тръмп - светът се наслади на тази снимка, а Бай Тръмп трябва да е направил мислено сравнение със Сторми Даниелс в полза на Макрон.
Мръсницата Сторми - порнозвезда, която Тръмп е уважавал в близкото минало, продължава да му прави немомински номера и да плямпа наляво и надясно как е била уважена по времето, когато на Доналд му се е раждало поредното дете.
Тя обяви намерението си да издаде автобиография, в която разбира се отделя специално внимание на аферата “Тръмп”, която Сторми окачествява като “най-малко впечатляващия секс”.
Тоест, ако сравним атрибута на Тръмп с атрибутиката на войната - неговото пате е като бомбата над Хирошима - Little Boy.
Тръмп отговори на Сторми в Туитър, като я нарече галено - Horseface, което значи “конска муцуна”, но фонетично е близко и до “курвенска муцуна”.
***
На стогодишнината в Париж бе и българският президент Румен Радев, който успя да се снима и с американския, и с руския президент. Което бе нож в сърцето на Бойчето.
Автор: Evil Dick, Прас-Прес
