Бурлаците на Волгин

„Едно от удоволствията на това да си артист е да правиш онова, което искаш. Всички наши творби са напълно безполезни, абсолютно безсмислени, никому ненужни... Работата на артиста представлява абсолютна свобода и е крайно далеч от политиката, морала и прочие“, това са негови самопризнания, които тук нямаше да му донесат нищо добро. Но точно затова той отива да живее там.

Разбира се, тези, които бяха на власт тогава, са му били много ядосани, както сега са техните наследници. Те не са сърдити толкова на Кристо, колкото на всички тук, които го харесват — заради размаха, идеите, независимостта му и свободата. Кристо отиде толкова далеч от партизаните, звеноводките, заводските комини и любимите партийни ръководители, с които живееха в онези години българските художници, че направо се оказа в друга вселена и друго измерение.

***

Тия дни в Париж бе реализиран проектът му „Опакованата Триумфална арка“ и новината автоматично включи няколко български журналисти без компетентност в областта на визуалните изкуства в боен режим.

„Триумфалната арка, опакована с чаршафи - няма по-добър символ на дълбоката деградация, в която е изпаднало съвременното изкуство. Съвременните "творци" са ловки опаковчици - на сгради и на велики произведения от миналото” — громи безпощадно П. Волгин и обвинява създателите в „пустота, безплодие и тотална неспособност да създадат изкуство“. С извинение за повторението, но тук Волгин демонстрира пустота, безплодие и тотално неразбиране какво е изкуство.

През 2015 г., когато у нас дойде първата изложба на Кристо, Волгин пак не се стърпя, но тогава беше по-откровен: „Почва силно да ми писва от масираната реклама, която върви през последните дни за някаква си изложба. Да наричаш „гениален творец“ някой, който опакова неща, е проява на тежка ментална деменция“, извика журналистът, подвизаващ се под руско име, и завърши на висок патриотичен тон: “Човек, който отказва да говори на български, не може да българин“.

По темата нееднократно паразитира и още един журналист, а и политик, доколкото е нормална такава комбинация - Александър Симов. Не е ясно кое го дразни повече - Кристо или почитателите му. Той прави някакви странни сравнения между цените за материали на „Джокондата“ и за „Опакованата триумфална арка“, от които заключава, че „единственото смислено нещо, което може да се каже за Кристо, е колко струват "инсталациите" му. Всичко останало било „пластмасови въздишки, които обичат изкуството да е като хамбургер - лесно смилаемо, бързо за употреба и идеално за качване в Инстаграм. :)))”. От този коментар можем да заключим, че освен от съвременно изкуство, Симов не разбира и от здравословно хранене. Тъжното е, че може и в следващия парламент да се окаже член на Комисията по култура.

Дотук критиката срещу Кристо и кристоидите, както по аналогия със соросоидите, скоро може да нарекат хората, които го харесват, идваше очаквано от ляво. Малко изненадващо в стрелбата по Кристо се включи и тежката артилерия на дясната, консервативна политическа мисъл в лицето на Иван Стамболов, с прозрението че „Да опаковаш Триумфалната арка с чаршафи е все едно да боядисаш Мона Лиза с бял латекс и да викаш, че е велико“. Чаршафите и Мона Лиза се срещат и в други критически анализи, но белият латекс е принос.

По важното тук е, че щом Симов, Волгин и Сула са стигнали до едно и също мнение по този фундаментален въпрос, значи могат да се разберат и по други.

Още повече, че и друг виден специалист, Явор Дачков, се включи в критическия кръжок, но засега само донякъде. За него последната работа на Кристо е демодирана провокация, която само загрозява Триумфалната арка. От друга страна, Дачков все още харесва опаковането на Пон Ньоф — но нищо, ще му мине. Той умее да прави обратни завои, когато разбере, че е на погрешен път.

Автор: Емил Георгиев, Прас Прес