Цецерон - достойният приемник

Пред всеки уважаващ себе си авторитарен режим в някакъв момент възниква въпросът за наследника. Това е въпросът за приемника на авторитета, върху когото се крепи стабилността и непоклатимото статукво. Независимо дали говорим за диктатура като в Северна Корея, или менте демокрация като у нас, такъв един режим неизбежно се управлява ръчно и в крайна сметка всичко опира до личността на ръководителя до такава степен, че в някакъв момент абсолютно никой друг не смее да вземе решение и вождът волю-неволю поема мениджмънта на неща като реформа на правописа, календара, порциона в детските градини и половото възпитание на войската.

Но авторитаристът също е човек и се износва. Към момента у нас пръв партиен и държавен ръководител е Бойко Борисов, но него вече толкова го мързи, напрежението така го съсипва, че в оперативен порядък трябва да се реши въпросът за наследника. Аз и милиони гербави трудещи се виждаме естественото решение на този въпрос право в лицето на Цветан Цветанов - Цецерон.

Той е истински атлет, а не тюфлек - и неговото влияние ще намали относителното тегло в корпуленцията на висшата българска политика.

Той е истински робот с неизчерпаема енергия, властелин на кадровия въпрос по места, човек със желязна семейна репутация, поликонтактен с връзки и позиции по света и у нас, безрезервно лоялен към партията и патрона си.

И най-вече - амбицията му не е задоволена, той работи като луд и расте неудържимо като дъб.

Цветанов израстна много като комуникатор - шеговитият прякор Цецерон всъщност изразява народното изумление пред ораторските му качества.

Ако преди беше способен с едно дълго изречение да удуши събеседника си като анаконда, сега е постигнал комуникационна нирвана, посредством която е способен да каже и най-голямата нелепица, така че да те хипнотизира и да не можеш да възразиш нищо. Като ти каже - “водата е мокра, а слънцето изгрява от изток”, даже забравяш, че почти си го питал какво мисли за прокурорите бухалки.

Той говори толкова убедително и е способен да защити и най-дивашката теза с толкова сериозен тон, че журналистите насреща му неволно започват да кимат. Такова поразително въздействие върху околните може да има само човек с огромна психическа и гражданска енергия.

Цветанов е приказно положителен, може да служи като образцов пример за кариера, постигната с упорит дългогодишен труд, който превръща дървената кукла в момче, грозното пате в лебед и жабата - в принц.

Той е плодовит, имотен и съвършен зет, по-сладък от акациев мед.

Чисто биологически Цветанов е по-млад и силен от Борисов, с по-здравословен режим, по-уравновесено поведение и по-малко компрометиран, кажи-речи никак. Умните гербоиди знаят на кого да се кланят - един е Борисов, но веднага след него и почти отгоре е Цветанов!

Преди месец той влезе в управителното тяло на Европол, за което Вежди Рашидов го похвали (цитиран от “Труд”) и специално изтъкна, че “такова признание не се дава даром, а е за години къртовски труд без “протоколни снимки.

А който се ласкае от мисълта за интелектуално превъзходство над Цветанов, първо да постигне мозъчните му успехи - юли т.г. Той участва в Транслантическа конференция на мозъчните тръстове. Вие колко такива мероприятия подкрепихте със силата на мисълта си?

Цветанов е чувствителен, плакал е пред Ани Цолова малко преди да освободи столчето и е покровител на изкуствата - в лицето и жлезите на Веселин Маринов, които секретират песни за българския полицай, войник, коледар, за българското горчиво вино, мазно олио и други мелодии на годината.

В перспектива именно Цветанов е силният човек в ГЕРБ и България, на него целувайте скута, ако искате да станете по-първи човек в нашата малка, но бедна държава. Това е, аз изпълних своя дълг и ви дадох посоката на вятъра.

Автор: Г-н Балев, Прас-Прес