Никой не познава Влади

– Кво има?

– Шефе, аз съм, Влади!

– Кой, Влади, бе?

– Влади Горанов.

– Не се сещам. Айде, чао и не ми звъни повече, че ритаме с момчетата!

– Но, шефе…

Въздъхна и тръгна към лъскавия Land Cruiser. За негова изненада около джипа се навърташе едно ченге.

– Това МПС е крадено.

– Това е стара история.

– Ти си стара история – уведоми го делово ченгето.

– Ти знаеш ли кой съм аз?

– Знам кой беше, но вече си никой. Трябва да свикваш с това.

– Но, аз…

– Изчезвай, преди да съм те арестувал.

Странно, но ключът му от вкъщи нещо заяждаше. Вратата се отвори и на прага застана съпругата му, но не му направи място да мине. Само го гледаше въпросително.

– Може ли да вляза в собствения си дом?

– Този дом не е твой, а на бившия ти кръстник.

– Бившия? А синовете ми? И те ли ме смятат за бившия им баща?

– Не знам. Гледат някакъв филм за Павлик Морозов.

– А ти? И ти ли вече си ми бивша?

– Не аз, скъпи. Ти си Бившия. Не го ли разбра?

Вратата се затръшна под носа му. В този момент получи ново съобщение. Трябваше да побърза. Полетът беше след час.

Таксиметровият шофьор му върна презрително платинената Visa.

– Блокирана е.

– Аз такова, нямам пари в брой.

– Часовникът ще свърши работа.

Погледна жално швейцарския Ulisse Nardin за 15 000 долара и го свали от ръката си. Слава Богу паспортът му все още беше валиден.

Отпусна се уморено в неудобната седалка, докато самолетът на Emirates набираше скорост по пистата. Как ли щеше да го посрещне Черепа?

Автор: Чавдар Михов, Прас Прес