Слави Трифонов - а сега накъде?

Краят на шоуто едва ли е истинско оттегляне на Слави и на екипа му.

Правят се различни прогнози за пътя му оттук нататък. Едни смело си представят, че ще направи партия, други предполагат преместване или създаване на нова телевизия… Аз ако се хвана да прогнозирам, със сигурност ще сбъркам, затова ще предложа няколко полуабстрактни предложения за Слави и Шоуто му.

Продавачи на мартеници 

Слави със сигурност може да си го позволи. Ако е за шоуто, целият му екип може да покори пазара на мартеници за кратко, да трогне цяла България и да предизвика обществена дискусия.

Едни ще викат, че Слави и шоуто му са селяни и са позьори, други ще опонират, че не е така и всички ще си викаме, че сме много прости, щото не разбираме.

А Слави наистина може да си го позволи - да продава един сезон мартеници догодина, да намигне към себе си на млади години в този един преломен момент на живота.

Продавачи на надежда 

В поетичен смисъл Продавачът на надежда, това е по Джани Родари и Валери Петров - ако си имах магазинче с две полички, щях да продавам надежда за всички - това има кой да го отработи в Шоуто. Сценарният екип на Слави може да се справи с всичко. Според хода на работата те биха могли да изработват и комуникират политически тези не по-зле от силните играчи в бизнеса, истинските продавачи на надежда и разпределители на порции. Но аз все пак не вярвам в идеята, че Слави ще тръгне да прави партия - това е страшно много работа и риск, а вероятността да се играе само един сезон е твърде, твърде голяма. А пък политиката не е красиво да я работиш само един сезон, това не е закачка като мартениците.

Продавачи на митове 

Ако искат да са телевизионни легенди, Слави и екипът му трябва да замразят Шоуто за петилетка-две и да счупят книжния пазар с мемоари за Легендата. Всеки от екипа ще напише автобиография за живота си в Шоуто и взаимоотношенията си със Слави. Всички ще дадат абсолютно противоречиви сведения, на Слави ще се припишат всички отвратителни и дълбоко човешки качества, измислените и реалните интриги ще се преплетат в един легендарен абсурд, а всички писатели и писателки от Венета Райкова до Розмари де Мео нервно ще гризкат моливите и болезнено ще преживяват наклонените везни на книжния пазар. Всичко това може да се представи като възрожденска дейност и в известен смисъл ще е точно така.

В крайна сметка всичките книги ще ги напишат пак сценаристите - и за тая работа им е ред, и им се пада.

Автор: Г-н Балев, Прас-Прес