За много хора споменаването на името Кармен моментално докарва в съзнанието им безсмъртната музика на Жорж Бизе от едноименната опера (1875 г.). Други биха посочили романа "Кармен" (1845) на Проспер Мериме, който всъщност дава живот на мита за Кармен. Трети веднага биха се сетили за филма "Кармен" (1983) на Карлос Саура, по сценарий на Саура и легендарния фламенко танцьор Антонио Гадес.
Именно тази "Кармен", майсторски адаптирана за сцена, ще бъде представена пред българската публика на 21 и 22 май в зала 1 на НДК. Постановката е майсторско съчетание на фламенко и художествен танц и с времето се превръща в символ на испанската култура. А смелата Кармен на Антонио Гадес става синоним на гордост, достойнство и сила сам да избереш съдбата си.
Гадес основава своята фондация и малко след това напуска този свят. Днес тя се управлява от неговата вдовица Еухения Еирис, дъщеря му Мария Естеве, която е директор на фондацията, и Стела Араусо - артистичен директор. Тяхната мисия е да съхраняват, поддържат и популяризират хореографското и документално наследство на испанския танцьор и хореограф Антонио Гадес.
След броени дни бижуто на Гадес "Кармен" ще стане част от културния живот на София, а това е възможност, която не бива да бъде пропускана. Билети за представленията все още има в продажба в сайта на Eventim.
Еухения Еирис и Стела Араусо се съгласиха да отговорят на нашите въпроси, за да разкрият малко от магията на "Кармен" и от силата на Антонио Гадес, създал безсмъртна и универсална творба, вълнуваща поколения наред и носеща емоции и смисъл, разбираеми за всеки.
И така - коя е Кармен? Защо носи усещане за свобода, страст и непримиримост вече повече от 40 години? И каква е връзката на фондация "Антонио Гадес" с България - разберете в интервюто.
-----------------------------------------------------------------
Как фондация "Антонио Гадес" запазва автентичния дух на "Кармен", създадена от Антонио Гадес и Карлос Саура, в съвременни турнета като това, което предстои да видим в България?
Еухения Еирис: Фондацията беше създадена заради желанието на Гадес да запази не само хореографията, но и артистичната философия, разбирането му за театър, музика, емоция и човешкото същество. Да запазиш автентичността не означава да превърнеш една творба в музеен експонат. Танцът е жив и при всяко изпълнение винаги е различен. Онова, което запазваме, е духът, стъпките, хореографията, цветовете, постановката, драматичната истина и необикновената простота, с които Гадес разбираше движението. Но балетистите и музикантите са живи същества и всичко това се филтрира през техния личен житейски път, познания и техника. На живо никога не слушаш една и съща "Симфония N9" на Бетовен. Не виждаш една и съща "Кармен".
В Испания трябваше сами да създадем пътя с всяка наша следваща стъпка, защото дотогава никога не беше имало подобна целенасочено последователна работа по изграждането на наследството на хореограф или стил. Нещо, което в Европа или в САЩ вече се беше случвало много пъти с личности като Пина Бауш, Морис Бежар, Марта Греъм или Алвин Айли. Благодарение на дейността на фондацията днес Гадес е олицетворение на истинско хореографско и стилистично наследство в ръцете на съвсем ново поколение. Днешният Гадес е стил, школа и философия на танца, която намира изражение в много специална трупа.
Той обичаше да казва, че танцът не се изразява в самите стъпки, а в това, което се крие между всяка една от тях. Вдъхновението му идваше от поп културата, но също и от класическата такава, като творбите на великите майстори на испанската художествена школа, като Гоя и Веласкес; творбите на нашия велик писател Федерико Гарсия Лорка, Лопе де Вега или Тирсо де Молина; музиката на великите композитори; но най-вече - самите хора - тяхната форма на изразяване, музиката им и танца. Всички тези елементи заедно се превръщат в театрален език, който има способността да разказва универсални истории, като "Кармен" на Антонио Гадес и Карлос Саура. Днес тя е над 40-годишна и е смятана за една от великите класики на испанския балет.
Снимка: Javier del Real
Представена през 1983 г., това беше първият път, в който испански творци се захващаха с мита за Кармен чрез фламенкото. Гадес казваше, че Мериме е завел "Кармен" във Франция, а той и Саура са я върнали в Испания, представяйки една от най-влиятелните версии, създавани някога за сцена и екран едновременно. Повече от 40 години по-късно тази творба продължава да пътува по света, защото все още е изключително жива и съвременна. "Кармен" е невероятно преживяване. Искаме да хванем публиката за ръка и да ги поведем на емоционало пътешествие, в което реалността и фикцията се срещат така, както испанската популярна музика и фламенкото се сработват с музиката на една от най-великите творби, писана за оркестър и гласове - "Кармен" на Бизе.
Предаването на този художествен език на новите поколения артисти сега се води от нашия артистичен директор Стела Араузо, която танцуваше с Гадес почти 20 години и самата тя беше сред най-великите, изиграли Кармен в нашата трупа. Чрез нея новото поколение учи не просто стъпките, но дишането, тишината и емоционалнта наситеност, която изгражда тази творба.
Кое е най-голямото предизвикателство да представите тази продукция на нова публика като българската?
Е. Е.: Някои зрители може първоначално да асоциират фламенкото със стереотипи или екзотика. Тези, които ще дойдат на представлението, със сигурност ще гледат фламенко от най-висока класа и ще чуят изумителната музика на Бизе, но също така ще преживеят нещо различно: изключителен театрален език, който говори за напълно универсални емоции като свобода, любов, ревност, достойнство и съдба.
Да доведем "Кармен" в София означава да споделим много важна част от испанската и европейската театрална култура със страна, за която знаем, че разбира в дълбочина силата на музиката и танца, защото те са част и от тяхната култура. Искрено вярваме, че нашата среща ще бъде много специална.
В историята великите създатели са откривали паметта, истината и идентичността чрез танците на народите. В този смисъл усещам, че има силна връзка между българската култура и философията зад творбата на Гадес.
Преди години българският актьор и творец Камен Донев се свърза с нас, защото се интересуваше от "Farruca" на Гадес. Беше започнал да работи с един от танцьорите на Гадес - Хосе Хуертас. Това също беше много обогатяващо преживяване за нас и наистина вярвам, че публиката разпознава артистичната искреност отвъд езика и националността.
Защо, според вас, Кармен устоява на времето и е все така актуална и в наши дни?
Е. Е.: Митът за Кармен говори за свобода, мистерия и чувственост. За вечното човешко желание и търсене на свобода.
Кармен отказва да принадлежи на някого. Тя приема последствията от това да живее според собствената си природа, дори и да бъде наказана заради това. Страхувам се, че този конфликт остава все така съвременен. Но отвъд мита и отвъд цялата мистичност около идеята за Испания, тази "Кармен" остава модерна заради артистичния си език. Срещата между необикновената музика на Бизе и моменталната истина на фламенкото беше революционна през 1983 г. и все още е така и днес.
Гадес и Саура махнаха всичко ненужно, докато не остана само емоцията. Сцената, създадена в колаборация с известния испански художник Антонио Саура, е почти празна, но зрителите усещат цели светове, които се разкриват пред очите им. Тази простота дава огромна сила на участниците и, също така, е артистична и социална заявка.
Какво очаквате от българската публика? Има ли нещо конкретно, което бихте искали ние, българските зрители, да изживеем по време на спектакъла?
Е. Е.: Днес всички живеем, притиснати от скорост, информация и технологии. Театърът ни дава възможността за емоционална концентрация и споделено човешко преживяване, а танцът добавя измерението на унивесалния език. Радост, болка, желание, хумор, самота, празник... всичко това е част от фламенкото и също така намира отражение и в чудесната музика на Бизе. Искаме публиката да се предаде на историята и да си позволи да чувства отвъд бариерите на езика или границите.
И също така се надявам да открият Антонио Гадес. Извън Испания той е признат за една от най-великите фигури, трансформирали испанския танц по много начини. Творбите му са част от европейската култура. Наистина нямам търпение да се срещнем с публиката в София.
До каква степен филмовият език на Карлос Саура е повлиял на сценичната версия, която ще видим в София?
Е. Е.: Балетът се роди от филма "Кармен", който беше втората съвместна работа на Антонио Гадес и Карлос Саура. Те казваха, че "всеки от тях е дал 200% от себе си". Естествено, Саура се усеща много повече във филма, а Гадес - в балета. Но влиянието на Саура може да се види в много специални моменти, като например при смяната на една сцена с друга, когато, почти без да усетим, преминаваме от репетиционното студио в тютюнева фабрика, в затвор, в таверна или на арена за борба с бикове.
Колаборацията между Антонио Гадес и Карлос Саура - и Антонио Саура във визуалната част, беше една от великите срещи на съвременната испанска култура, днес смятана за класическа. И тримата вярваха, че изкуството става по-силно, когато всичко излишно изчезне. Стол, огледало, жест, тишина... понякога това е достатъчно, за да създадеш силна емоция.
Емоция, толкова мощна, че повече от 40 години след премиерата в Париж, където предизвика огромен ефект заради иновативността си, тази "Кармен" се превърна в една от универсалните класики на испанското изпълнителско изкуство. В известен смисъл можем дори да кажем, че тази "Кармен" е първият испански мюзикъл... или поне това беше част от артистичните търсения, които те преследваха.
Как личната ви връзка с наследството на Антонио Гадес влияе на решенията ви при управлението на фондацията?
Е. Е.: Знаех кой е Антонио Гадес много преди да се запозная с него. Това, което не си представях, е, че ще посветя живота си на това да опазя наследството му. Правя го заедно с дъщеря му Мария Естеве, която днес е президент на фондацията, и Стела Араузо, която е артистичният директор.
Но ние не се отнасяме към наследството му с носталгия или като нещо, замръзнало във времето. Това, което се опитваме да правим, е да го поставим в ръцете на следващото поколение, за да може да продължава да се развива по естествен начин.
Имах привилегията да познавам Антонио не само като артист, но и като човешко същество. Той беше интелектуално любопитен, дисциплиниран и дълбоко уважаващ културата и обикновените хора. Това, което остави след себе си, е ценно за всички. Искрено вярвам, че изкуството помага за създаването на по-отворено, състрадателно и толерантно човечество.
Искам да кажа още нещо: когато бях дете, помня, че бях омагьосана от българските фолклорни състави, когато гостуваха в родния ми град в Испания. Бях дълбоко впечатлена от силата, достойнството и колективния дух на тези танци. Тези срещи също помогнаха за събуждането на моята любов към танца. Така че, да, идваме в София с изключителни емоции.
До каква степен днешната версия на Кармен следва оригиналната хореография на Антонио Гадес? Има ли място за интерпретация от новото поколение танцьори?
Стела Араусо: Винаги се консултираме с оригиналните записи, когато имаме каквото и да е съмнение за хореографията. Стъпките и движенията остават същите, както за главните балетисти, така и за ансамбъла. Винаги се ориентираме към различни периоди от историята на компанията и промените са съвсем малко. Истинската разлика е в самите изпълнители. Всяко изпълнение не е същото, както предишното.
Това, което ми се струва наистина интересно, е, че днешните танцьори могат да вложат в произведението душата и чувствителността на нашето време, винаги следвайки художествената концепция и учението, които аз изживях заедно с Антонио Гадес. Това е работа, която изсиква съзнание, посвещение и прецизност. А и аз винаги разчитам на скромността и щедростта на младото поколение, за да ги насочвам и да предавам този език и на тях.
Как една трупа се подготвя, за да предаде уникалната емоционална наситеност и енергия на фламенкото на чуждестранна публика?
С.А.: Работата на компанията, на основните балетисти, кордебалета и музикантите ни е много ясна. Никога не мислим за това дали публиката е международна, или испанска. Всичко се основава на формите, емоциите и артистичната визия на Гадес, която той ни остави. Начинът, по който той разказва тази история, в която Кармен е толкова дълбоко негова, е с такава конкретна визия, че може да бъде разбрана и почувствана навсякъде по света.
Това са човешки емоции. Няма значение дали познаваш Испания, фламенкото или Антонио Гадес. Страст, ревност, чувственост, любов, раздяла, щастие, тъга, яд... всички тези универсални емоции - чрез фламенкото и музиката на Бизе, ни водят през вселената на "Кармен" и Гадес.
Какво ще кажете на по-младите зрители, които ще се срещнат с Кармен на Антонио Гадес за първи път?
С.А.: Ще им кажа да дойдат на спектакъла готови да чувстват и да бъдат развълнувани, за да преживеят привилегията да видят една вечна творба, която е пътувала из по-голямата половина на света, вълнувайки поколения зрители. Но преди всичко - да си позволят да бъдат отнесени, изключени от ежедневния си живот и да се оставят да преживеят магията на театъра.
Ако трябва да опишете героинята Кармен с три думи, кои биха били те?
Свобода.
Достойнство.
Дива красота.
Интервю на Неда Ковачева
Гледайте "Кармен" на 21 и 22 май в зала 1 на НДК - Билети в Eventim.bg.
