Според нова глобална оценка на риска, човечеството може да изчезне до 2100 г. заради злонамерено използване на изкуствен интелект или ядрен конфликт. Тези две хипотези оглавяват списък със 17 основни заплахи за човешкото здраве и живот през следващите 75 години, изготвен от "Комисия на Лансет" - специална, независима инициатива на едно от най-старите и най-престижни медицински списания в света – The Lancet.
Експертите от Комисията „Лансет“ за глобалните заплахи за здравето през 21 век, заявиха, че всички заплахи си взаимодействат, което означава, че трябва да бъдат разглеждани заедно, но подчертаха, че има „реалистичен план за действие“ по отношение на всяка от тях.
„Решенията, взети от лидерите днес, ще оформят здравето и благосъстоянието на следващото поколение“, каза проф. Кристофър Мъри, съпредседател на комисията и директор на Института за здравни показатели и оценка към Университета на Вашингтон.
Още: OpenAI предизвиква "математокалипсис": AI даде решение на над 370 нерешени досега задачи
За да създаде своя списък, комисията е моделирала колко години в добро здраве могат да бъдат загубени поради болест, инвалидност или преждевременна смърт, дължащи се на всяка заплаха, въз основа на текущите траектории – мярка, известна като години живот, коригирани спрямо инвалидността (Dalys).
„Злонамереното използване на изкуствен интелект, включително биологични оръжия, и ядреният конфликт с ядрен глад носят риск от изчезване през следващите 75 години“, се казва в доклада, добавяйки, че макар вероятността от тези катастрофи да остава ниска, те имат потенциала да унищожат човечеството в случай на ядрен конфликт. Това може да се случи чрез насищне с достатъчно частици на горните слоеве на атмосферата, които да блокират слънчевата светлина и да причинят глад, или чрез създадени от изкуствен интелект биологични оръжия.
Съпътстваща редакционна статия в Lancet, публикувана заедно с доклада, предупреждава: „Мащабът на вредите, ако бъдат осъществени, би причинил апокалипсис за човечеството.“
Други рискове
Други рискове, които биха могли да бъдат определени като „големи катастрофални заплахи“, включват замърсяване на въздуха, антимикробна резистентност, недохранване в детска възраст, климатични промени, конвенционални конфликти, намаляваща хуманитарна помощ, висока употреба на алкохол, високо кръвно налягане, неравенство в доходите, ниско образование, естествено възникващи пандемии, затлъстяване, лошо психично здраве, тютюнопушене и нездравословно стареене.
За да бъдат включени в списъка, заплахите не само трябва потенциално да причиняват голям брой загубени здравословни години, но и да имат потенциални решения.
Източник: Pixabay
"Ние не започваме от гледна точка на „о, вижте, искаме да ви изплашим – имаме X много заплахи, пред които е изправено човечеството“. Изхождаме от предпоставката, че ако сте политик днес, независимо дали на глобално или на национално ниво, това са потенциалните заплахи, с които бихте могли да се сблъскате, и това е мащабът, с който, ако действате, всъщност можете да промените нещата“, коментира Ибрахим Абубакар, член на комисията и професор по епидемиология на инфекциозните болести в UCL.
Според доклада, в който е моделиран най-добрият и най-лошият сценарий за всяка заплаха, действията за ограничаване на глобалното затопляне до около 1,8°C (3,2°F), вместо да се позволи то да достигне 4,4°C, биха могли да предотвратят загубата на 1,89 милиарда години здравословен живот.
Още: Разследват китайски AI модел: Давал инструкции за биологични оръжия и убийства
Според данните в регионите с по-високи доходи незаразните заболявания като затлъстяване и лошо психично здраве са доминиращи заплахи, докато в регионите с по-ниски доходи загубата на здраве е по-обусловена от проблеми като ниското образование.
Много големи държави донори, включително САЩ и Обединеното кралство, обявиха големи съкращения на разходите за международна помощ през последната година. Потенциалният срив или рязкото намаляване на международната здравна помощ може да доведе до до тежки последици, особено в Субсахарска Африка. Регионът понася най-голямата тежест и по отношение на недохранването на децата.
Авторите на анализа настояват световните лидери да се справят с рисковете, преди те да ескалират в кризи, включително чрез инвестиции в технологични иновации и чрез укрепване на здравните системи.
„Започнахме този процес преди 3 години, мислейки си, че има 3 големи заплахи: конфликти, климат и пандемии“, каза Мъри. „Има много по-голям брой заплахи, за които трябва да се тревожим, и правителствата наистина трябва да отделят средства и персонал за задачата да предвиждат, предотвратяват и подготвят този по-разнообразен набор от заплахи“, добави той.
