Бившата водеща на предаването "Съдебен спор" по NOVA Нана Гладуиш е една от най-обичаните и харесвани у нас жени от родния ефир. Тя от години живее в САЩ, но не е прекъснала връзката със своите български фенове, а в социалните мрежи също не остава, без да публикува нещо по-значително от живота си. Припомняме, че наскоро дори разказа как са я обезобразили след несполучлива козметична интервенция, след която тя се върна в България.
Онкологичното заболяване също е причина Нана да се прибере на родна земя. "Последният ядрено-магнитен резонанс показа, че нещата са под контрол. Вече съм на хормонална терапия от 13 години. Скоро ще трябва да я спра и това ме плаши, защото тя държи заболяването в ремисия. Хора като мен никога не могат да са сигурни. Живея със страх. Много от нас развиват тревожност, която понякога преминава в депресия. Нещата не са толкова розови, колкото изглеждат отвън", сподели тя в рубриката на Деси Банова-Плевнелиева "Тук и сега".
Още: На косъм да загуби гласа си: Деси Слава е била оперирана
Със сълзи на очите Гладуиш отново говори за най-трудните периоди в живота си и сподели за най-голямата си болка - загубата на своята сестра Мартина.
Снимка: NOVA, стопкадър
"Нищо не ми помогна, за да мога да продължа. Понякога е много тежко да осъзнаеш, че не си могла да помогнеш на собствената си сестра. От друга страна си казвам: "Не е така", защото никой от нас не е Господ. Опитах всичко – включително лекарства, за да изляза от депресията. Тя беше в напреднал стадий, но никой от нас не очакваше да се случи това, което се случи. А сега има внук, когото така и не успя да види", казва през сълзи Нана.
С много болка тя добави, че е загубила цялото си биологично семейство. "Ако има нещо утешително, е, че поне сега са заедно", смята телевизионната водеща.
Още: "Хората отварят вратата на собствените си травми"
За любовта и чудесата
Нана говори и за ролята на съпруга си Джонатан. "От началото на връзката ни се хвърлихме да помагаме на другите и нямахме време да се насладим на нас самите. Благодарна съм, че съдбата ми подари живот с този човек", подчерта тя.
"Най-голямото чудо е, че още съм жива – не само заради диагнозата. Родена съм с бяла хипоксия – задушавала съм се в утробата. На майка ми са ѝ счупили ребрата по време на тежкото раждане", разказа Нана.
