България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
1 юли 1878 г.: Подписан е Берлинският договор
На този ден през 1878 година по стар стил е подписан Берлинският договор (13 юли по нов стил). Той е заключителният документ от проведения Берлински конгрес, започнал на 13 юни същата година. Подписаният договор отменя разпоредбите на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. между Русия и Османската империя. Подписването на Санстефанския мирен договор, който се води предварителен, става причината за изостряне на отношенията между Русия и останалите Велики сили.
Прочетете също: 16 юни: Тодор Каблешков се самоубива. Избухва Междусъюзническата война
С подписването на Берлинския договор се определя територията на Княжество България в земите между Дунав и Стара планина и софийския санджак. Автономната област Източна Румелия се обособява между Стара планина и Родопите. Под властта на султана остават Македония, Източна Тракия и Западна Тракия. Завладяното през войната Южно Поморавие с градовете Ниш, Пирот и Враня остава за Сърбия. Черна гора разширява териториите си, но нейните владения на адриатическия бряг остават под австро-унгарски контрол.
Босна, Херцеговина и Новопазарският санджак са окупирани от Австро-Унгария. Румъния получава Северна Добруджа като компенсация за Южна Бесарабия, която е дадена на Русия. Според Берлинския договор Османската империя се задължава да видоизмени устава за ограничена автономия на Крит. От друга страна Великобритания получава законно право за окупация на Кипър.
1 юли 1881 г.: Търновската конституция е отменена за 7 години
На този ден през 1881 година след едночасово заседание на Великото Народно Събрание, под председателството на митрополит Антим I Видински, конституцията е отменена за период от 7 години и се дават извънредни пълномощия на княз Александър I. Образувано е и ново служебно правителство начело с руския ген. Й. К. Ернрот, което трябва да проведе избори за Велико Народно събрание.
Русия и Австро-Унгария подкрепят действията на княза и след провеждането на изборите Великото Народно събрание започва своята работа на 1 юли. То дава извънредни пълномощия на княза за период от 7 години. Той получава правото да създава нови учреждения. След изтичането на 7-годишния срок ново ВНС трябва да въведе промени в конституцията, съответстващи на извършените промени.
Прочетете също: 14 юни: Убит е Александър Стамболийски
Под ръководството на Либералната партия движението срещу въведения режим на пълномощията се засилва с всеки изминал ден. На 23 юни 1882 г. князът поставя начело на правителството руските генерали Н. Соболев и А. Каулбарс, на които разчита за укрепване на позициите си. Въпросът за жп строителството в България става причината за остри противоречия между руските генерали и консерваторите. Н. Соболев и А. Каулбарс разчитат на подкрепата на "крайните либерали" начело с Петко Каравелов, а техните искания са за пълно възстановяване на конституцията.
От своя страна консерваторите се сближават с "умерените либерали", ръководени от Драган Цанков. Последните са склонни да приемат промени в конституцията.
През август 1883 г. е подписано споразумение между умерените либерали и консерваторите за възстановяване на Търновската конституция като умерените трябва да съдействат за промени в консервативен дух. Търновската конституция е възстановена с манифест, издаден от княза на 6 септември 1883 г.
Прочетете също: 15 юни: Почитаме паметта на Джон Атанасов. Обесен е войводата Цанко Дюстабанов
