България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
2 април 1956 г.: Започва Априлският пленум
На този ден през 1956 г. при закрити врати в София се провежда заседанието на Централния комитет на Българската комунистическа партия, известно като Априлския пленум. Събитието, което приключва на 6 април същата година, по-късно придобива символично значение в историята на страната. По време на този пленум се отправя критика към изградения култ към Йосиф Сталин, а в условията на българската политика критиките са отправени към Вълко Червенков. С времето това събитие започва да се възприема като повратна точка, бележеща началото на по-умерена политика и известни промени в управлението и икономиката на страната.
Прочетете също: 31 март в историята: България преминава към Григорианския календар
Този период често се свързва с т. нар. „размразяване“ – постепенно отслабване на строгия контрол и опит за ограничаване на крайния централизъм. Значението на пленума оставя отпечатък и в културния живот. В литературата от 60-те години се оформя поколение творци, определяни като „априлски“, а по-късно това название се разширява и върху следващите десетилетия, въпреки че техните идеи и стил се различават. Така властта се стреми да наложи обща рамка, в която изкуството да изглежда съгласувано с официалната идеология.
Постепенно събитието от април 1956 г. се превръща в своеобразен мит, използван по различни начини – както за утвърждаване, така и за отричане на политическата система. В резултат истинската същност на процесите често остава прикрита зад идеологически тълкувания.
Реалните предпоставки за провеждането на този пленум идват от промените в Съветския съюз, които настъпват след смъртта на Сталин. Новият лидер Никита Хрушчов изнася доклад, в който осъжда предишното управление и последиците от него. Макар анализът да не засяга изцяло дълбоките проблеми на системата, той поставя начало на известна промяна. В България този документ се обсъжда широко, като знак за новата линия, наложена от Москва.
Прочетете също: 29 март в историята: Тежка бомбардировка над София от англо-американската авиация
По това време начело на партията стои Вълко Червенков, тясно свързан със сталинската политика. В същото време Тодор Живков, който организира пленума, успява да се утвърди с подкрепата на съветското ръководство и постепенно заема водеща роля в управлението.
Червенков е обвинен за поредицата от провали на режима. Сред обвиненията, отправени към него, са „култ към личността“, репресии срещу активисти на БКП, „нарушаване на законността“ от страна на вътрешното министерство. Той е обвинен и за „грешки“ на съдебната система.
В края на пленума е взето решение Червенков да стане заместник-председател на Министерския съвет. Ръководството на Политбюро е поверено на първия секретар Тодор Живков.
Едва през 2002 г. стенограмата на Априлския пленум става обществено достояние - до този момент тя стои заключена в касата на Милко Балев по нареждане на Тодор Живков.
Прочетете също: 28 март в историята: Сталин нарежда на Георги Димитров да "задуши" опозицията. Сърбия и Гърция се обединяват против България
