Парламентарната комисия по труда и социалната политика отхвърли на първо четене законопроекта на ГЕРБ за промени в Закона за закрила на детето, който предвиждаше забрана за използването на мобилни телефони в училище и ограничения за достъпа на деца до социалните мрежи. Предложението беше подкрепено от шестима депутати, а 14 се въздържаха, което не позволи то да продължи към следващия етап от законодателната процедура.
Една от основните промени предвиждаше учениците да нямат право да използват мобилни устройства за комуникация в училище, освен когато това е необходимо за образователни цели, по здравословни причини или при форсмажорни обстоятелства.
Законопроектът включваше и ограничаване на достъпа до социални мрежи за деца под 16-годишна възраст чрез система за удостоверяване на възрастта. Според текстовете регистрацията в платформите трябваше да става чрез специално технологично решение, което анонимно да потвърждава навършената възраст на потребителя. Още: Великобритания лишава децата от социални мрежи, Силициевата долина реагира (ВИДЕО)
За децата между 13 и 16 години беше предвиден достъп само след изрично съгласие от родител или настойник, като това разрешение можеше да бъде оттеглено по всяко време. Конкретните правила трябваше да бъдат разписани в наредба на министъра на иновациите и дигиталната трансформация в шестмесечен срок след евентуалното приемане на закона.
От "Прогресивна България" заявиха, че подкрепят необходимостта от регулация, но определиха законопроекта като недостатъчно прецизиран.
"В този законопроект виждаме няколко притеснителни неща. Предложеният от вносителя режим не е достатъчно ясен, за да бъде записан по този начин в закон. Като начало обаче предложенията са добри за уреждане на обществените отношения в тази област", заяви Мария Тодорова.
По думите ѝ липсва и достатъчна яснота каква е обществената подкрепа за част от предлаганите мерки.
Колежката ѝ Александра Ангелакова постави въпросите за техническата реализация на системата за удостоверяване на възрастта и защитата на личните данни на непълнолетните.
"Необходима е оценка на техническите възможности за предлагане на подобна система на ниво защита на личните данни", посочи тя.
Подкрепа за идеята изразиха и представители на други парламентарни групи, но също отправиха редица забележки. От "Демократична България" акцентираха върху липсата на европейски цифров портфейл за идентичност и подчертаха, че без активен диалог с родители и деца подобни забрани трудно биха постигнали желания ефект.
Един от вносителите на законопроекта Красимир Вълчев заяви, че именно Министерството на иновациите и дигиталната трансформация следва да разработи европейския цифров портфейл. Според него ограниченията няма да превърнат децата в "дигитални отшелници", а ще ги предпазят от негативното влияние на прекомерната употреба на социални мрежи върху развитието на мозъка. Още: Всяка допълнителна минута в социалните мрежи - крачка по-близо до депресия
Законопроектът получи принципна подкрепа и от няколко държавни институции, които обаче предложиха редица промени.
От Държавната агенция за закрила на детето смятат, че ограничението за достъп до социалните мрежи трябва да важи за деца до 14-годишна възраст, а не до 16 години. Оттам настояха още в закона да бъдат включени и попечителите, както и да бъдат въведени ясни дефиниции за "социална медийна платформа" и "платформа за споделяне на аудио и видео съдържание".
Министерството на труда и социалната политика предложи сред лицата, които могат да дават съгласие, да бъдат включени и другите възрастни, полагащи грижи за детето, както и да се предвидят изключения за деца със специални образователни потребности.
Министерството на образованието настоя за по-ясна дефиниция на понятието "образователни институции", а Министерството на иновациите и дигиталната трансформация препоръча проектът да премине през широко обществено обсъждане и да бъде изготвен подробен анализ на възможните модели за удостоверяване на възрастта, както и на техническата реализуемост на предлаганите мерки.
