България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
24 май: Ден на българската азбука и култура
На 24 май почитаме делото на солунските братя Кирил и Методий - първоучители и създатели на глаголицата преди Моравската мисия през 862-863 г. На този ден празнува българското училище, учители и ученици и се организират празнични чествания в цялата страна. Интересен факт е, че празникът невинаги се е чествал на тази дата.
Прочетете също: 27 април в историята: Княз Александър I Батенберг извършва преврат. България завзема Западна Тракия
До 1916 г. той се отбелязва на 11 май. След приемането на Григорианския календар честването му се измества на 24 май. С това 11 май остава църковен празник, почитащ паметта на светите братя Кирил и Методий, а 24 май е обявен за официален държавен празник, почитащ делото на солунските братя.
За пръв път денят на Кирил и Методий се чества по българските земи в периода на Възраждането. Тогава на 11 май през 1851 година в Пловдив е организирано честване в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий”. Честването е проведено по инициатива на Найден Геров. Датата е избрана като обща за почитане на двамата светци, които църквата отбелязва поотделно - тя почита св. Кирил на 14 февруари, а св. Методий на 6 април.
В „Христоматия на славянския език” се появяват първите писмени сведения от Неофит Рилски за честване от 1852 г. През 1856 г., на страниците на „Цариградски вестник“ излиза предложение за честване на празник на всички български ученици на 11 май. Дългогодишният учител в Копривщица и Пловдив Йоаким Груев, чиито ученици са Тодор Каблешков, Иван Вазов, Иван Евстратиев Гешов, Константин Стоилов, отправя това предложение от страниците на печатното издание.
Прочетете също: 28 април в историята: Четата на Панайот Хитов влиза в България
Предложението му бързо набира привърженици и още на следващата година празникът е честван от голямата българска общност в първата българска църква „Св. Стефан” в Цариград. От 1860 г. започва редовно честване на 11 май като ден на просветата в Лом и Шумен. След това празникът започва да се чества в Скопие, Варна и София. На 11 май 1867 г. 19-годишният Христо Ботев, който по това време е учител в Калофер, произнася пламенна реч за значението на словото и необходимостта не само от политическо, но и от пълно духовно освобождение.
През 1892 г. Стоян Михайловски, който по това време е учител по френски в Русенската мъжка гимназия, написва 14 куплета, посветени на братята Кирил и Методий. През 1901 г. Панайот Пипков написва музиката към стиховете на Стоян Михайловски и това води до създаването на химна „Върви народе възродени”.
Честит празник!
Прочетете също: 23 април в историята: Перущица се включва в Априлското въстание
