АКФ пита министър: Защо държавата не иска да спечели лесно делото срещу ТЕЦ-а на Доган?

Припомняме, че публикации в социалните мрежи разкриха меко казано странни действия от назначеното от служебното правителство ръководство на "Булгаргаз" по това дело. С неявяване на представители на държавното газово дружество, както и такива на електроцентралата заседание по делото, разглеждането на случая е отложено и на длъжника е дадено допълнително време за действия. Случилото се е описано в протокол от заседание на Варненския окръжен съд, проведено на 9 ноември 2022 г. Документът бе публикуван от адвокат Методи Байкушев във Facebook страницата му в събота.

От протокола по сегашния случай става ясно, че ТЕЦ "Варна", която премина на синьо гориво, не си е плащала за доставените от януари до април 2022 г. количества газ. Централата е поискала от предишното ръководство на "Булгаргаз" разсроченото погасяване на дълга си, но графикът не е приет от държавното дружество, което иска плащане накуп. Това не става и "Булгаргаз" подава искова молба, с която си търси над 40 млн. лв., включващи главница, лихви, неустойки и такси по издадени фактури. ТЕЦ "Варна" не отговаря на иска, а Варненският окръжен съд насрочва първо заседание за 9 ноември 2022 г. Още: Илиян Василев: Президентът е накарал "Булгаргаз" да не бърза да осъди ТЕЦ-а на Доган

На него обаче не се явява представител на нито една от двете страни. Вместо това "Булгаргаз" внася молба, с която иска да не се дава ход на делото, защото не е готова съдебно-счетоводна експертиза, което обаче не се приема като довод от съда. Резултатът е отлагане на заседанието за 3 февруари 2023 г.

"По този начин държавното дружество е пропуснало възможността да спечели делото с неприсъствено решение, което влиза в сила веднага и не подлежи на обжалване", пишат днес от Антикорупционния фонд в съобщение до медиите, след като експертите им анализират публикуваните документи по случая.

Въпросите към Христов

От организацията изпращат и 8 въпроса до министър Росен Христов, сред които какво е наложило държавното дружество да поиска назначаване на експертиза и да заплати разноските за нея, при положение, че "ТЕЦ Варна" е признало задълженията си още преди стартиране на съдебното производство?

"При положение, че се касае за дело за 40 млн. лв., защо "Булгаргаз" не е изпратил свой представител? Още повече, че още към момента на подаване на искова молба е бил нает и надлежно упълномощен адвокат, който да осъществява процесуалното представителство на ищеца и липсват данни адвокатът да е бил възпрепятстван да участва, съответно ако е бил възпрепятстван, защо не е бил упълномощен друг адвокат", питат още от АКФ.

Сред въпросите е и защо защо от изпълнителния директор на дружеството е подадена молба, с която се иска на делото да не бъде даван ход, предвид факта, че липсата на изготвена експертиза не е сред предпоставките за недаване ход?

"Обезпечил ли е "Булгаргаз" професионалната си адвокатска защита в процеса? За некомпетентност на адвоката и/или на изпълнителния директор се касае или за умишлено поведение, целящо да отложи във времето осъждането на "ТЕЦ Варна", не спират с въпросите си те.

Фондът иска отговор и на ключовия въпрос защо с неявяването си в първото заседание държавното дружество е пропуснало възможността да поиска постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от Гражданския процесуален кодекс, което влиза в сила веднага и не подлежи на обжалване?

"Това би направило незабавно изискуеми задълженията на "ТЕЦ Варна" в размер на 40 млн. лв. Вместо това, сега "Булгаргаз" ще трябва да води три-инстанционно исково производство по общия ред, за да защити правата си. При това, след приключване на производството и влизане в сила на осъдително решение по предявения вероятно основателен иск (който не се оспорва от "ТЕЦ Варна" нито в процеса, нито извън него), е напълно неясно с какви активи ще разполага ТЕЦ-ът и дали вземането ще бъде реално събираемо", пишат още от организацията.

Според тях трябва да бъдат получени отговори и на въпросите защо в рамките на съдебното производство не са предприети действия по обезпечаване на иска на стойност 40 млн. лева чрез запор или възбрана на имущество на ТЕЦ-а и защо българската държава, чрез Електроенергийният системен оператор, продължава да плаща на ТЕЦ-а на Доган милиони за осигуряване на студен резерв и за балансиране на електроенергийната система, при положение че ТЕЦ-ът дължи 40 млн. (към 28.04.2022 г.) на държавното дружество "Булгаргаз".