"България продължава да губи население, цели села остават без жители, а в същото време жилища се строят и остават празни. Пазарът на труда страда от недостиг на работна ръка, докато усещането за инфлация често се разминава със статистическите данни". Това показват последните анализи на националната статистика за демографията, икономиката и начина на живот у нас, представени от председателя на НСИ Атанас Атанасов в студиото на БНТ. Още: Над 100 хиляди: Колко точно са безработните у нас?
Той обясни, че в навечерието на избори темата за избирателните списъци отново излиза на преден план. Данните от преброяването често се сравняват с броя на имащите право на глас, което поражда въпроси за разминавания. "НСИ няма никакви ангажименти към избирателните списъци. Всъщност имаше идея да се промени Изборния кодекс като идеята беше НСИ да прави списъци, но тази идея отпадна. Най-малкото поради това, че не е работа на НСИ да се занимава с избори. Ние сме независима институция, нашата работа е съвсем друга", отбеляза Атанасов.
Според данни от преброяването, например във Видин населението е около 70 000 души, докато имащите право на глас са повече. Това поражда съмнения, които обаче имат логично обяснение.
"Няма никакво разминаване. НСИ изследва колко е населението в страната. Включително чужденците, които се намират на територията на страната. Докато право на избор имат българските граждани по Конституция, които без значение дали се намират в самата страна или се намират в чужбина, те имат право да гласуват", поясни шефът на НСИ.
Очакванията са населението на България да остане около 6,4 милиона души, без съществени отклонения. "Не мисля, че ще има някакво съществено отклонение от това число. Около 6 милиона и 400 хиляди", каза той.
Демографските процеси обаче са дългосрочни и трудно обратими, по думите му. "Демографските тенденции са изключително устойчиви. Те рядко могат да се променят бързо, така че тези тенденции продължават години на ред", посочи Атанасов.
Топим се, ниска раждаемост - тревожни данни
Още: Инфлацията през втория месец с еврото: Експресни данни
Спадът на населението започва още през 80-те години на миналия век. "Демографската тенденция към намаляване на населението не е от вчера. Тя е от 1985 година, когато България имаше почти 9 милиона население", уточни Атанасов.
Освен ниската раждаемост, влияние оказват и миграционните процеси. "Разбира се, за тези години една част от населението мигрира в чужбина. Друга част има вътрешна миграция най-вече към по-големите градове, включително София", коментира Атанасов.
Данните показват сериозни регионални дисбаланси. В някои области населението намалява драматично. "Например, населението на Видин между последните две преброявания, т.е. само за 10 години, беше намаляло с една четвърта. Смолян, въпреки че е областен град, в момента населението е около 24 хиляди", отчете Атанасов.
Картината в страната е още по-показателна, когато се погледнат малките населени места. "В България има малко над 5200 населени места. Голяма част от тези населени места са обезлюдени. Ще дам един пример – почти 200 населени места в България, въпреки че са със статут на населено място, нямат нито един жител", посочи той.
Още: За къде пътуваме: Най-посещаваните страни от българи
Вътрешната миграция е ясно изразена – хората се насочват към големите градове. "Винаги има към по-големите населени места миграция. Нормално е. Освен към София, към Пловдив, към Варна, разбира се. Бургас дръпна последните години също много", отчете той.
Днес едва около една четвърт от населението живее в селата.
Демографската структура показва и превес на жените. "Нормално е, че жените са повече… Всъщност в България повече от 7 години е разликата между продължителността на живота на мъжете и на жените. На 100 мъже се падат около 108 жени", обясни Атанасов.
Въпреки намаляващото население, строителството в страната продължава да расте.
Една от най-обсъжданите теми остава инфлацията и усещането за нея. "Ние мерим инфлацията на всичките 6 400 000 души в България, а не мерим инфлацията на отделният човек… всеки човек е индивидуалност и всеки човек е различен. Затова личната инфлация е различна от инфлацията, която е средна за цялата държава", обясни шефът на НСИ.
Делът на разходите за храна постепенно намалява – индикатор за повишаване на жизнения стандарт. "В момента е под 30% делът, който домакинствата харчат за храна… В 90-те години е достигал до 50%", изчисли той.
Пазарът на труда се характеризира с ниска безработица и растящи заплати. "В България има изключително нисък коефициент на безработица… в София почти няма безработица… имаме недостиг на работна сила", посочи Атанасов и допълни, че това води до значителни разлики в доходите: "В София – 3500 лева при 2500 за страната", добави Атанас Атанасов.
Данните очертават ясна картина – България продължава да се сблъсква с демографски спад, регионални неравенства и икономически противоречия, но и с признаци на постепенно повишаване на жизнения стандарт и активен пазар на труда.
Още: Работят, но са бедни: НСИ с тревожни данни за доходите на българите
