"След инцидента в полското въздушно пространство, по заповед на началника на отбраната, са предприети действия и мерки от Българската армия за усилване на наблюдението и охраната на въздушното пространство в североизточно направление". По този начин ресорният министър Атанас Запрянов отговаря писмено на парламентарен въпрос за готовността на страната ни да противодейства на вражески дронове. Той му е зададен от депутата от ПП-ДБ Даниел Лорер, след като в нощта на 9 срещу 10 септември Руската федерация тества съюзниците от НАТО с очевидна провокация в Полша, където навлязоха най-малко 19 дрона и трябваше да бъдат сваляни от полската противовъздушна отбрана и от натовски изтребители.
Руският посланик у нас Елеонора Митрофанова бе привикана във външно министерство и получи демарш и заради руските дронове в натовския ни съюзник Полша, и за нахлуването на безпилотен летателен апарат в съседна Румъния, която също е член на Алианса.
"Военновъздушните сили поддържат необходимата готовност със сили и средства (въздухоплавателни и земнобазирани) за защита на въздушното пространство на страната, самостоятелно или в рамките на Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на Алианса, в случай на масово влитане на дронове", уверява Запрянов.
Още: НАТО ще използва военна сила срещу руските дронове: България също е готова да реагира
Задвижени са два проекта за оръжейни системи
Въпросът на Лорер гласи: "Какви действия предприема Министерството на отбраната за гарантиране на пълноценна и ефективна защита на българското въздушно пространство с оглед на новите реалности на воденето на въоръжени конфликти чрез масирани атаки от бойни безпилотни машини, които са ежедневие в Украйна и вече преминават границите на Европейския съюз?".
Снимка: iStock
Запрянов отговаря на 18 септември, че безпилотните летателни апарати наистина се превърнаха в основна оръжейна система и „Game Changer“ във войната в Украйна. Благодарение на тях украинските сили успешно се противопоставят на „превъзхождащите ги по личен състав, техника и въоръжение сили на Русия“.
Още: Треперещата ръка на Запада: НАТО вече не може да сдържа Русия както през Студената война
Министерството на отбраната „непрекъснато“ следи развитието на оръжейните системи, тяхното приложение в текущите военни конфликти и промените в тактиките и процедурите както във връзка с тяхното използване, така и по отношение на противодействието им, допълва Атанас Запрянов.
„Министерство на отбраната изгражда необходимите способности на въоръжените сили на Република България за борба с безпилотни летателни апарати още преди случая с масовото навлизане на дронове във въздушното пространство на Полша на 10.09.2025 г. Отчитайки развитието на този тип въздухоплавателни средства, използването им като ефективно средство за разузнаване и поразяване, способностите и системите за борба с тях, политическото и военното ръководство на Министерството на отбраната инициира няколко проекта за закупуване на оръжейни системи, които са в ход. Същите ще осигурят допълнителни способности на въоръжените сили“, допълва Запрянов.
Още: До 2-3 години очакваме продукция от завода с Rheinmetall: Атанас Запрянов с подробности
Става въпрос за системи за:
- усилване на радиолокационното разузнаване, наблюдение и откриване на цели, включително на височини, които се използват за влитане и нанасяне на удари с безпилотни летателни апарати;
- борба с безпилотни летателни апарати – както с кинетични, така и некинетични средства за тяхното поразяване.
Още: Ескалацията Русия-НАТО: България и Румъния тренираха прехващане на "самолет нарушител"
Ще разчитаме на инструмента SAFE от ЕС
Снимка: БГНЕС
С цел ускоряване на реализацията на тези проекти, МО е предприело действия те „да бъдат предложение за финансиране по механизма на Европейския съюз SAFE (Security Action for Europe)“, посочва министърът.
SAFE е механизъм на ЕС, който е в размер на 150 милиарда евро и е част от мащабния план за превъоръжаване на Европа, обявен от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по-рано тази година (общо 800 млрд. евро). Чрез SAFE държавите членки могат да повишат отбранителните си способности със съвместни обществени поръчки. Предвиден е 10-годишен гратисен срок за погасяване на заемите, получени по инструмента. Държавите трябва да представят до края на ноември национални инвестиционни планове. След това ЕК ще ги оцени, а изплащането може да стане в началото на следващата година.
Още: Военният министър: Нашите МиГ-29 са подготвени да въздействат срещу руски дронове
Инструментът SAFE ще финансира покупките на боеприпаси, артилерийски системи, средства за пехотата, дронове, както и проекти, свързани със защита на инфраструктура, на комуникациите и развитие на инфраструктура с двойно предназначение.
На този етап е ясно, че България ще получи 3,27 милиарда евро по програмата.
Още: България ще получи 3,27 милиарда евро по програмата за превъоръжаване SAFE
Научете тук повече за плановете на самия Европейски съюз да противодейства на руските дронове със "стена" по източния фланг.
