Доброволка в девинската болница: Не мога да стоя вкъщи в тази тежка обстановка

„Проявих интерес, защото сме изучили вече почти всичко, което трябва да се работи. Разбрах, че в девинската болница имат нужда и сметнах, че мога да върша това, което трябва, мога да им помогна. Свързах се с ръководството на общината, с ръководството на болницата и така започна всичко“, обясни тя. Йована е студентка втори курс в Медицинския университет в Пловдив.

Четвърти ден вече тя отива в болницата, облича работното си облекло, гащеризона, мантата, маската, шлема, ръкавиците и започвам да изпълнява назначенията, направени от лекаря. Сменя превръзки и обработва рани в манипулационната.

„Благодарим от сърце на тази лъчезарна бъдеща медицинска сестра! Да е жива и здрава и се надяваме да намери мотивация и причина да остане в родния си край“ – казват от ръководството на лечебното заведение.   

Попитана какво я накара да стане доброволец, Йована бе категорична: „Обичам да правя това, което уча. Обичам работата си, харесвам я и като гледам в тази тежка обстановка как всички имат нужда от помощ, аз не мога да стоя вкъщи и да не им помогна“.

Най-вълнуващи са й манипулациите, защото са свързани с огромното й старание да направи всичко перфектно и да облекчи страданията на болния.  

Казва, че нищо не я плаши и допълва, че когато се страхуваш от вълци, не ходиш в гората.

„И не се знае докога ще продължи тази пандемия, дали няма да сме и след време в тази среда. Медицината е призвание - да помагаш на хората. А това правя, от нищо не се страхувам“, подчерта бъдещата медицинска сестра.

Лекарите не са на предела на силите си, физически са сенки

"Връщам се единствено заради колегите. Няколко пъти се казва, че лекарите са на ръба, изтощени са. Това всичко са евфемизми. Много прил...

Прочети повече

Хвали лекарите и колегите си в болницата, че всички се отнасят много добре с нея.

„Всички ме приеха много добре. Пациентите ме харесват. Колегите ми помагат, аз също им помагам, разбираме се“, отбелязва Йована.

Тя е родена в Девин. Именно това наклонява везните, когато решава, че иска да се впусне в помощ на нуждаещите се колеги и пациенти. Засега не е решила дали ще се върне в родния град, когато завърши. Притеснена е даже за самата болница дали ще я има след две години. 

„Надявам се болницата да продължи да работи, защото ние сме голяма община. Надявам се и след време да има отделения и да се помага на хората“, сочи тя. Доброволката не се е замисляла в какво отделение би искала да работи, когато завърши, вероятно в кардиология или неврология.

Смята да остане доброволка в Девин дотогава, докато не ги извикат да продължат редовно обучение с присъствени лекции и упражнения.