"С оглед опазване на популациите от бяла пясъчна мида и създаване на условия за устойчивата им експлоатация, Министерството на земеделието, храните и горите и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури разработиха мерки, насочени към регулиране на стопанския улов на тези запаси". Това заявява министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.
Още: "Саботаж от вражеска сила": Скандалът с българския F-16 се разраства
През последните няколко години уловът на бяла мида в Черно море се превърна в истински хит за родните рибари. Тя е смятана за много вкусен деликатес не само в съседна Гърция и Турция, но има много добър пазар в Италия и Испания, където цените могат да надхвърлят 35 евро на килограм.
Това накара много рибари да се преориентират и от улова на паламуд и чернокоп да се заемат с бяла мида. Още повече, че нейният улов е доста лесен, но в същото време крие големи опасности за екологията на Черно море. Новият Клондайк е заровен на морското дъно, на няколко сантиметра дълбочина под пясъка. За да уловят колкото се може повече миди, рибарите използват така наречените драги, които буквално изорават като трактор морското дъно, унищожавайки цялата морска флора и фауна.
„Въвеждането в националното законодателство на драгите, като средство за улов на бели пясъчни миди, може да бъде осъществено само след проведени изследвания относно въздействието на този уред върху целостта на морското дъно и дънните местообитания и обобщаване на резултатите от него. Едва след доказана безопасност за морската екосистема могат да бъдат предприети действия за иницииране и на законодателни промени по разрешаването му като риболовен уред за добив на двучерупчести“, заявява министър Порожанов в отговор на депутатски въпрос относно подкрепата на законодателни промени за регулиране на стопанския улов на бяла пясъчна мида.
Още: Само в този град ще вали през уикенда. Времето утре - 3 май 2025 г.
Още: Още трима от пострадалите в Кочани са изписани от “Пирогов“
Земеделският министър напомня, че използването на научни становища, като основа за определяне на мерки за опазване, е един от принципите, залегнали в Общата политика в областта на рибарството.
От отговора му става ясно също, че още през септември 2015 г. на Консултативния съвет по рибарство /КСР/ е обсъден въпросът за добива на бяла пясъчна мида.
Още: "SMS-ите на BG-ALERT всяват паника": Кметове алармират, че никой не знае какво да прави
Още: "F-16 ще стане любим самолет на много от нас": Версиите за повредата на изтребителя
„След проведената дискусия и предвид предоставените еднозначни и отрицателни научни становища относно възможностите за използването на други уреди за стопански улов на бяла пясъчна мида, различни от водолазния метод, заключението на КСР е, че към момента няма необходимост от нова дискусия по темата за въвеждане на нов уред за добив на двучерупчести. Единодушно е мнението за необходимостта от провеждане на научно изследване, за да се оцени състоянието на запаса от бяла пясъчна мида пред българския бряг на Черно море“, заявява Порожанов, цитиран от БГНЕС.
На заседание на КСР от март 2017 г. е формирано краткосрочно решение за опазване на популациите от бяла пясъчна мида, а именно определяне на забрана за нейния улов по време на размножителния й период.
В резултат на проведените дискусии и анализи са идентифицирани съвкупност от мерки, насочени към регулиране на стопанския улов на бяла пясъчна мида в Черно море чрез промяна на Закона за рибарството и аквакултурите и относимите подзаконови актове, посочва министърът.
Още: F-16 e жертва на саботаж? Или на чиста некадърност и мърлящина: Анализ
Още: Патриархът: Църквата роди училището с Божията помощ, “Добродетели и религия“ ще ни обедини
„Предложението за промяна е обсъдено на проведеното на 22 март 2018 г. заседание на КСР, като се очаква предоставянето на писмени становища по темата, с оглед дефинирането на подходящи и практически приложими мерки за регулиране на стопанския риболов на бяла мида. Също така се обсъждат възможности за финансиране провеждането на научни изследвания за оценка на запасите от бяла пясъчна мида, които ще позволят формирането на решения, насочени към устойчивото им управление“, завършва министър Порожанов.
