Проблемите пред българския туризъм и слабия летен сезон са комплексни - от спада на чуждите туристи, през приемането на еврото, до вноса на продукти и хора в туристическия продукт на страната. Около това се обединиха специалисти от бранша.
Основен проблем според експертите е резкият спад на немските туристи в България, с 15% и на румънските с 9%
Слабият сезон
Още: Слънчев бряг е втората най-евтина европейска дестинация за семейна почивка
"Има спад. Чувстват го хотелиерите, концесионерите и това се дължи на много фактори - конфликта в Иран, инфлацията, преминаването от лев в евро. Минаването към еврото беше надценено като ефект. Спадовете не са само в България, във всички европейски държави е така. Догодина той ще продължи, ако политиките не се променят", предупреди Одисей Спасов, председател на Българска асоциация на туристическите агенции.
"По никакъв начин август няма да компенсира спада на чуждите туристи. Ние продължаваме да изкривяваме туристическата статистика, защото истинският показател е броят нощувки. Немският турист регистрира 7 нощувки, дори повече. Докато българинът и румънецът - 3 нощувки, уикенд туризъм. Тази година е невъзможно да наваксаме. Но проблемът ще е догодина, и то не само за морския туризъм. Интересът към Балканите тази година като цяло е спаднал", допълни Димитър Попов, председател на Българската асоциация за устойчив туризъм.
Проф. Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма, беше по-оптимистично настроен. "Туризмът стои стабилно", заяви той, но допълни, че е изненадан от малкия ръст на чужди туристи у нас.
"Ние се движим с 2% ръст на влезлите в България чужденци и 12% ръст на приходите. Което не е толкова тревожно на фона на това, което се случва около нас. В туризма имаме добри и тежки години, тази година очевидно е по-слаба. Но ние стагнираме от 4 години. Необходим е сериозен анализ какво се случва и какво трябва да се направи", добави Драганов.
Още: Гърция с 25% ръст в туризма само за първите 5 месеца
Негативните коментари са изиграли роля
Той коментира още, че негативните коментари в социалните мрежи са създали една тежка негативна кампания срещу българския туризъм и специално срещу Черноморието.
"Въпреки слабия старт в началото на сезона, сега имаме една добра заетост на базите и сега се работи със стандартните темпове", заяви от своя страна Станислав Стоянов, зам.-председател на Съюза на хотелиерите в Златни пясъци. Според него спадът на чуждите туристи е свързан с геополитическите проболеми в световен мащаб.
"Сезонът се свива, а разходите се повишават. Ако не се направи нещо, за да се удължи сезонът, нещата няма да са много положителни", добави Стоянов. Той настоява за добра реклама на страната в световен мащаб, както и подобрение на траспортната свързаност.
Още: От 20 до 75 евро за вечеря: Туристическият бранш обясни големите разлики по морето
Високите цени и "чуждият" внос
Според Попов отражението по отношение на повишените цени ще го усетим следващия сезон.
Той смята, че имаме проблем със статистиката, защото тя не е коректна. "Никакво значение нямат влезлите чужденци, защото това може да са гастербайтери за Турция или румънци за Гърция. Има показател - брой нощувки", повтори той.
По думите на Драганов тази година е стрес тест за българския туризъм. "Десйтвително имаме едно повишаване на цените, което тръгна от миналата година. Но сега цените се успокоиха. Има заведения, в които цените са много нормални", заяви той.
Според Одисей Спасов други държави дотират чартърните полети и това е мярка, която трябва да се предприеме и у нас, както и да се инвестира и в българския турист.
Попов обаче не се съгласи, тъй като по думите му няма как да се дотират частни авиокомпании заради европейското законодателство. "Хванете първо концесиите, освободете плажовете и от там да започнем. Трябва да се насочим към други пазари, за които се изискват визи, например Турция", предложи той.
Драганов обърна внимание на още един проблем - масовият внос на чужд ресурс в туризма - от хранителни продукти до хора.
"Няма друга страна, в която да има гръцка салата, с гръцки домати и краставици, италиански вина и чужденци, които работят по заведенията. Ние кого ще подпомагаме? Трябва да насърчаваме местните икономики", категоричен е той.
