Коментар №3 на седмицата: Кога всички станаха защитници на смъртното наказание?

В случая, при който полицай простреля и уби 18 годишен крадец в София, тепърва ще се добавят нови факти.

Тук има дълъг списък от въпросителни - например, доколко бягащият е заплашвал живота на някого, защо е било необходимо да се стреля директно в него. Не трябва да се забравя и ситуационният елемент; обсъждаме ситуацията през лаптопи и телефони, така сякаш същото спокойно време за размисъл има един служител на реда, дори и обучен да бъде хладнокръвен. На трето място: има правила и протокол за действие в такива ситуации, които не са съвсем ясни. Относно тях, един страничен коментар; говори се непрекъснато, че полицаят е направил предупредителен изстрел, бягащият не се е спрял (както е трябвало да направи) и след това вече се е стреляло в него. Това с предупредителния изстрел обаче нещо не го разбирам; първо, кои са тия хора, пък дори и криминално проявените, които въобще знаят и схващат ясно, че ако полицията стреля веднъж във въздуха, трябва да се закотвят директно на място, защото ако не го направят, е възможно служителите на реда да стрелят втория път към тях? И след това: ако вие бягате от полицай и зад гърба си чуете изстрел, не е ли много по-логично да продължите да бягате още по-скорострелно накъдето ви видят очите? Не си ли казва човек тогава, замаян от адреналина, вместо "това беше предупредителен изстрел" - "не ме уцелиха, трябва да продължавам". 

Но не за това искам да говоря тук, а за друго; за невероятните брожения в социалните мрежи. В техния случай вече не се нуждаем от фактологическо изясняване, защото пред очите ни изниква едно завършено и потискащо впечатление: българите масово смятат смъртното наказание за необходимо, справедливо, дори за решително необходимо лекарство за справяне с престъпленията. Похвалите за полицейския служител в случая са почти тържествени и се повтарят притеснително често. Ако всички правели като него, в държавата ни престъпност нямало да има, а въобще и ако се върнело смъртното наказание, още по-хубаво: не само битовата, а всяка друга криминална проява и навици биха изчезнали. Остана само за отмяната на смъртното наказание да бъде обвинена демокрацията и тогава - с един куршум, всички зайци, че и най-големият - всичко ще си дойде на мястото. Така разсъждава мрежата, повтарям, не в някои нейни радикални и екстремни разклонения, а принципно. 

Питам се: кога настъпи това? Кога всъщност призивът "Убийтигу!" с пяна на уста измести всяка друга възможност за наказание? Съвсем ясно е, че чувството за несправедливост и беззаконие е основното, от което се тръгва в тази посока. Но как с небивала лекота се стига до безмилосното смъртно наказание като очевидно разрешение на всички проблеми? Забележете: тук не става дума например за психопатски случай, за тежко и брутално престъпление, след което да се чуят подобни възгласи. Става дума за кражба; за това, че 18 годишен човек от улицата, с няколко вече криминални прояви, е тръгнал по доста лош път. Напълно ясно е, че този лош път крие опасности. Но не ми се струва, че същият лош път, неминуемо, директно и без никакво съмнение, на тази възраст, заслужава смърт. 

Тук има един много популярен и малко комичен отговор. Той започва така:

"В някои щати..."

"В Китай..."

И тъй нататък - до пълно накървяване. 

Автор: Райко Байчев