Коментар №3 на седмицата: Кой пострада най-много от местните избори?

Да се изведат заключения от изборите, които да не са пристрастни до немай къде - понеже и журналистиката ни се фанатизира като всичко останало - е не много лесно. Но все пак може да опитаме нещо трезво, колкото и непопулярно да е да се прави в момента. 

1. Двама победители

И Васил Терзиев, и Ваня Григорова спечелиха: да започнем така. Това не е някакъв изкуствен и ненужно примирителен извод, ясно е кой ще е кмет. Но ми изглежда очевидно и друго: че Ваня Григорова в много по-голяма степен от опонента си би следвало да търси кариера като национален политик и като такъв именно има бъдеще. Вярно е, че престоят на кметското бюро по правило е трамплин към премиерския пост, но в случая с Григорова далеч не изглежда сигурно. Много по-вероятно щеше да е самата тя да изпадне в сложната ситуация, в която да пожелае да прокара политики, които общинският съвет да блокира и да изпада във все по-голяма несъстоятелност между обещанията ѝ - на места доста преувеличени - и реализацията им. Така тя натрупа необходимия престиж, който да я превърне в мощен фактор, без засега да поема риска да го доказва на практика и то на място, което нямаше да е благосклонно към нея. 

2. Големият губещ: "Възраждане" 

Най-сериозната загуба е за Костадин Костаднов и това пак е свързано с Григорова. Причината: той би трябвало много ясно да предусеща, че се е появил негов конкурент в опозицията, който не е толкова немощен, колкото останалите. Не е ясно как точно ще се развие политически тя оттук насетне, но дори при един средно успешен сценарий, тя, а не Костадинов, би могла да стане лидер на една, нека я наречем така - опозиционна сглобка. Такава сглобка впрочем е неизбежна, ако пък официалната не се разпадне и се застои дълго. 

3. Борисов линее и страда

По изказванията на Борисов може да познаете как се чувства: когато говори среди нелепици, значи е сравнително добре, когато проговори с чудовищни абсурди, нещата са вече сериозни. Визирам обяснението му за загубата на Варна - че ПП и ДБ са играли с "Възраждане" и че "групировките" са подкрепили кандидата им. Не просто Варна, а цяла България, минаваща през Варна, забелязваше пораженията, които Портних нанася на града. Даже ги миришеше. Другият проблем за Борисов е, че всъщност половината му от избирателите се разпределиха между Терзиев и Григорова в София и това едва ли се дължи на нарочно противоречивите сигнали, които той даде (първо да гласуват за Григорова, после за Терзиев, след това, че самият той гласувал за Терзиев, но пък съжалявал и пр. други  вече бая втръснали ни маневри.) Напротив: много е възможно тези гласове да не са временен отлив, а постоянен и да останат при един от двамата. 

4. Избирателната активност 

Между всички разсъждения, които правим тук, както се правят в студиата и въобще навсякъде и реалността има едно съществено разминаване: то е че те изглеждат може би като комичен напън на фона на ниската избирателна активност. Лидери на партии, кметове победители и загубили, социолози и политолози, говорят за изборите като за едно фундаментално политическо събитие, така сякаш то е проведено с масово участие, а не в една малцинствената група на гласуващите, която чакаме да се разшири от 20 години. Това са сигурните неща. А за останалите патоси и разочарования - търсете партийните инфлуънсъри, ако случайно вече не са ви намерили. 

Автор: Райко Байчев