Нови документи дават още информация за издирването на Левски

По думите му от документите се разбира, че Левски е бил възприеман като ръководител на конспиративната бунтовническа организация, стояща зад обира на турската хазна, и готвеща въстание с цел отцепване на България от империята по подобие на Сърбия и Черна гора. Има информация за снимката на Апостола, използвана от османските власти при издирването му.

„Една докладна записка на дунавския валия до Великото везирство от 25 ноември 1872 г. От нея за пръв път научаваме, че турската полиция разполага с много важни доказателства, уличаващи Апостола, в подготовка за въстание – двете последни писма от Любен Каравелов до него. Сред документите се намира и фотографията на Васил Левски, която е изключително важна, защото доказва по коя точно снимка е издирван", каза експертът.

Дора Чаушева и Виктор Комбов от Националния музей "Васил Левски" в Карлово

"Интересно е описанието на физическите белези на Апостола на гърба на снимката. Оказва се, че той е почти идентично с това, което арестуваният секретар на Тетевенския революционен комитет, даскал Иван Фурнаджиев, споделя пред следствието за Апостола – че е от Карлово, че е среден на ръст, че очите и мустаците са със светъл цвят, устната му е леко повдигната и единият му зъб се показва малко навън“, обясни уредникът.

Виктор Комбов допълни, че документите датират малко преди залавянето на Левски и не става ясно по какъв начин османските разследващи успяват да стигнат до неговите следи. Османските документи са милиони като архивни единици, тяхната обработка е трудна и тепърва ще излизат подобни важни документи, дори такива, които да посочат, къде е погребан Левски, обобщи Виктор Комбов.

Пазим паметта за Апостола на свободата, особено в Карлово, където ежегодно на 18 юли отбелязваме неговото рождение, отбелязва и директорът на Националния музей "Васил Левски" в Карлово Дора Чаушева. “Но и не само в този ден, а и на 19 февруари. Чрез много събития ние поддържаме през цялата година паметта за Апостола, включвайки различни инициативи – ученически, средношколски, студентски и други. И тъй като музеят всеки ден е посещаван от много-много хора, това наистина показва, че паметта за Апостола на свободата Васил Левски е жива”, допълни още Дора Чаушева.

„Ние имаме непрекъснато ученически групи – и сега в момента в музея. Имаме много семейства, особено млади семейства с малки деца, които искат да покажат на малките си деца къщата на Васил Левски, образът на Васил Левски, запечатан в снимки и пресъздаден в художествени произведения. Паметта за Апостола се пази“, заяви още експертът.

Днес България отбелязва 182 г. от рождението на Апостола на свободата.