Парламентът прие окончателно промени в Гражданския процесуален кодекс, с които се въвеждат специални правила за защита на ответници по граждански и търговски дела, заведени заради публичното им участие по въпроси от обществен интерес. Така в законодателството се въвеждат мерки срещу т.нар. дела шамари.
Целта на промените е да се засили защитата на свободата на изразяване и да се гарантира възможността граждани, журналисти и разследващи медии да участват свободно в обществения дебат.
Възможност за отхвърляне на делото още в началото
С приетите текстове ответникът ще може да поиска отхвърляне на иск, който е очевидно неоснователен и е предявен заради неговото публично говорене или участие по въпроси от обществен интерес. Искането ще може да бъде направено най-късно в първото заседание по делото. Още: BIRD: Законопроектът срещу така наречените дела „шамари“ крие подводни камъни
Защитата обхваща и действия, насочени срещу упражняването на свободата на изразяване на мнение и свободата на информацията по въпроси от обществен интерес.
Депутатът Иван Вачев от "Прогресивна България" заяви, че т.нар. дела шамари не засягат само журналисти и медии, а представляват посегателство срещу свободата на словото.
"Тъй като тези дела шамари са насочени не само към журналисти, не само към медии, не само към граждански активисти. Те на практика са насочени към свободата на словото. Затова ние трябва да ги защитим с тези мерки, които ние предлагаме", заяви Вачев.
Той коментира и опасенията, че прилагането на новите процедурни правила може да доведе до връщане на вече разглеждани дела. По думите му, дори при подобен сценарий, още на първа инстанция те ще бъдат разглеждани по новите правила, които гарантират правата на ответниците. Още: Кандидатите за ВСС като студенти на изпит: Проф. Тянкова ще ги "изпитва устно" в правна комисия (ВИДЕО)
Решенията ще се публикуват онлайн
С промените парламентът предвиди и възможност при определени случаи влязлото в сила решение, с което искът е отхвърлен, да бъде публикувано на интернет страницата на съда заедно с данните за ищеца.
Информацията ще остава достъпна в продължение на 10 години. За физическите лица обаче са предвидени ограничения относно публикуването на лични данни.
