Руслан Стефанов: Инфлация и политическа нестабилност генерират допълнителна несигурност

Той предупреди, че продължителната икономическа нестабилност може да вкара България и в дългова спирала.

Руслан Стефанов обърна внимание и на факта, че през последните две години страната ни регистрира бюджетен дефицит, макар и сравнително нисък. „Бюджетният дефицит също допринася за покачването на цените, но той не е заложен дългосрочно“, отбеляза икономистът от ЦИД.

Според него положителното е, че България има доста „стабилен бюджет през последните две десетилетия“. „Не очаквам в това отношение политическата криза да доведе до някакви съществени промени“, добави експертът.

Опасността от инфлация се засили съществено през последните от три до шест месеца в световен мащаб, като тенденцията не подмина и България. Централните банки на САЩ и Европа, Япония и Китай следят много внимателно случващото се. Повечето от тях смятат, че това е резултат от резкия скок на възстановяването на икономиките след дъното, достигнато по време на миналогодишната ковид криза.

„Покачването на цените има реален ефект върху българските домакинства и фирми, тъй като намалява техните разполагаеми доходи. Трябва да отбележим, че увеличаването на цените има своята основа и в увеличаването на доходите на гражданите. В момента, ако държите пари в банка текат такси, това натиска домакинствата и фирмите да изразходват тези пари, което допълнително бута цените нагоре“, обясни Руслан Стефанов създалата се ситуация.

Руслан Стефанов: Бюджетът е сбор от разходи, а не от политики, които ще се провеждат

„По-добре, че има актуализация, за да може все пак да мине през парламента гласуването на разходи, които така или иначе щяха да б...

Прочети повече

Той смята, че в краткосрочен план това няма да има сериозни социални последствия за българското население, благодарение и на помощта, която получиха пенсионерите през последните месеци в размер на 50 лв., а до края на годината и 120 лв.

„Много български домакинства могат да имат сериозни затруднения, от гледна точка на разполагаем доход, през месеците от януари-март догодина, когато са основните плащания на енергийните сметки“, предупреди Стефанов.

Хората очакват реакция – опит за административно задържане на цени, особено в енергетиката, опит за намаляване на социалната цена за най-уязвимите.

„Политическата нестабилност води и до това, че действително в момента социално слабите получават подкрепа, от която имат нужда“, отбеляза икономистът от ЦИД.