"Ще ми купиш ли хляб?" Детски глад наистина, не само във Фейсбук

Постът на Йонка Иванова в групата за взаимопомощ на хора в нужда ФОНДАЦИЯ ,,СПАСИ ЧОВЕКА" - клон ,,СПАСИ СЕВЕРА" - ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ БЪЛГАРИЯ разплака и разчувства хиляди българи, готови да помогнат кой с каквото може. Вижте тук.

"Днес ми се крещи!!! Не, вие ми се от мъка и безсилие... Душата ми се разкъсва...

Бях извикана на адрес при майка с дете в нужда... дете на почти 6 години...

Майката ми отвори, беше коленичила. Не може да стои, защото кракът й е счупен. Счупен от 2 месеца!!! Не е ходила на лекар и не е гипсиран! Лазеше, кракът й зараства на криво... Има и някакви психични проблеми...

Но не за нея искам да кажа...

На вратата до нея стоеше момченце - светла, сплъстена и рошава коса, едни големи кафяви очи. Облечено с тънка блузка и по джапанки с чорапи. Устните му посинели от студ...

Протегна към мен трепереща ръчичка свита в юмрук и я отвори... в шепата си държеше няколко жълти стотинки...

Едвам ми продума: "Ще ми купиш ли хляб?"

В първия момент не осъзнах какво ми каза и влязох в апартамента... Още с първите крачки изпаднах в тотален шок... голи стени с изпокъсани и мръсни тапети, празни стаи с разхвърляни мръсни дрехи по циментов под... В едната стая легло с толкова мръсни завивки, че и куче не би легнало там. В ъгъла гърне пълно с урина... една маса отрупана с празни съдове и няколко детски играчки... Влязох в кухнята - същата картинка. Мръсни шкафове с разкривени и разтворени вратички пълни с празни и смачкани кутии от лекарства и мръсни чаши. Хладилникът с паяжини вътре... Никъде не се виждаше някаква храна... троха хляб нямаше..."

"В този момент осъзнах какво ми каза детето на вратата: "Ще ми купиш ли хляб?"

Думите избухнаха в главата ми... подкосиха ми се краката!!! Та то беше гладно!!! И не искаше пица, торта или някаква глезотия, а ХЛЯБ... 6-годишно дете...

Исках да говоря с него! Исках да го прегърна! Исках да не се случва това! Исках да съм си го измислила!

Попитах го: "Гладен ли си?"

Сведе очички и тихо каза: "ДА!"

- "Кажи какво ти се яде? Какво искаш да ти купя?" - невярваща още и очакваща друг отговор попитах аз.

- "ХЛЯБ" - отново тази пареща и тежка дума - ХЛЯБ.

Не издържах и се разплаках... избягах от стаята... не исках да разбира и вижда как го съжалявам... Мъката ме стисна за гушата. Не можех да дишам. Гняв, съжаление, ужас... всичко това изпитвах в този момент...

Напазарувахме и се върнахме при тях...

Имаше кремчета, сокчета, шоколад... но не ги погледна... грабна кренвиршите и ги гушна като скъпоценна вещ...

В едната ръка с кренвирш, а в другата заветния ХЛЯБ... На три хапки изяде филията... озверяло от глад!!!"

"Шест-годишно дете с една мечта "ХЛЯБ".

Пиша и сълзите ми капят...

Защо? Защо? Защо тази невинна душичка трябва да изпитва това? Защо това мило създание, още неосъзнато трябва да страда? Защо допускаме това да се случва?

Защо и как стигнахме до това?

Отговор не намирам...

Оттук до края на живота ми ще ме преследва тази дума...

ХЛЯБ - не просто изречена, а изписана в очите на едно шест-годишно дете!

ХЛЯБ...

П.С.: Работим по случая. Детето вече не е гладно. Носим му храна. Събираме информация, за да може да вземем правилното решение. Съвсем скоро ще стане ясно какво ще се случи. Ще ви уведомя", така завършва разказът на Йонка.

След масовото притеснение и търсене на контакти и банкови сметки за помощ, Йонка Иванова пусна допълнителна информация за детето и снимки. Вижте тук.

"Да успокоя всички... детето е отново нахранено и на топло... не се притеснявайте, ще има възможност всеки да помогне... Моля за малко търпение, нека организираме и разберем всичко. Когато сме наясно ще пусна пост с нужната помощ и дано и тогава сте толкова активни. Вярвам, че ще успеем да направим най-доброто за детето и майка му, но разберете, че не може да нахлуем в чужд дом и да се разпореждаме.

Случаят е доста сложен и пипаме внимателно. Задействани са всички институции, но ние ще следим изкъсо какво се предприема. Няма как да направим нещо против волята на майката, без институциите, разберете. Нашето най-голямо желание е да си остане детето там, а ние да се погрижим за условията, но ако майката не е в състояние да се грижи за него е друг въпрос. Нека разберем всички факти и да преценим. Не събираме нищо все още. Занесено им е всичко от първа нужда...

И моля не пращайте пари... ако се наложи нещо да се купи, а ние нямаме тази възможност ще пиша тук в групата. Имайте търпение... разбирам, че сте се трогнали всички и разчитам на вас за подкрепа."