Кмет спасител направи панорамна площадка, от която се виждат 5 планини (СНИМКИ)

От нея се виждат пет планини -  Осогово, Конево, Верила, Рила, Витоша, части от градовете Кюстендил, Радомир и Бобовдол, долината на Дупница.

Започнал реализация на идеята си преди 2 години, но процедури по съгласуване с институциите му отнели време, тъй като мястото е горски фонд. Вложението е на стойност 50 000 лева, осигурени от бюджета на община Дупница.

„Трябваше да съгласуваме проекта с Горското стопанство, за да ни дадат разрешение да построим площадката. Налагаше се да викаме геолози, геодезисти, за да преценят дали ще издържи скалата като основа, как трябва да се анкерира“, обясни той.

Съоръжението е на 930 метра надморска височина, дълго е 20 метра, високо - 13 метра, с 220 м денивелация.

Преди това посетил две панорамни площадки в Родопите – „Орлово око“ над Ягодина и „Вълчи камък“ над Гьоврен.

„От една седмица се посещава от туристи. Едни се радват, други критикуват, че парапетът е висок, но аз държах да е такъв с оглед тяхната безопасност. Заложено беше последният един метър и половина да е от стъклен под, но се оказа, че фирмите, които могат да го изпълнят, не дават гаранция за здравината му. Затова решихме да заложим на сигурното за сметка на по-атрактивното. Върви се по 6-милиметрова ламарина изцяло“, посочи Огненски.   

„Не бих казал, че е било трудно да се получат одобренията от институциите, просто аз съм по-темпераментен и ми се видя бавно. Има си срокове. Все пак има закони, които трябва да се спазват“, коментира той.

Площадката е на 720 метра от Бистрица, вижда се от паркинга в края на селото. Към нея водят пътека и горски път, независими едно от друго. Пеш по пътеката е на 20-тина минути от паркинга.

„В неделя имаше 7 леки коли, даже се учудих, че са се качили с „Тойота Ярис“, която е много малка кола. Успяват да се качат, обаче в зависимост до каква степен човек реши да си експлоатира возилото, не е препоръчително с кола. Имаше и дете на 2 г. С него бяха успели да се качат за около 30 минути“, казва кметът.

Съвсем в началото е стръмно, а след площадката, може да се продължи до водопада горе, който е също много красив. Пътят е сравнително равен, приятен за ходене, сенчест.

„Който дойде до площадката, си заслужава да отдели още 2 часа за отиване и връщане до водопада. Той е на около час и 10 минути от площадката, с пад на водата 36 метра, на 1200 метра надморска височина. На още 40 минути нагоре пък са морените. Местността се казва Самоковището. Известна е с това, че всички павета в Дупница, даже и входът на София - бул. "Цар Борис", е с павета от там“, допълва Огненски.

Указателни табели за площадката има, но са поръчани още. Според кмета човек няма как да се обърка. Засега гид още не е назначен, но обсъждат с общинското ръководство да направят информационен център с водач и всичко да е регламентирано. „Не искаме да се получава като с джиповете на Езерата. Тях ги забраниха. Миналата година имаше много проблеми. Всяко нещо, което не е направено както трябва, е въпрос на време да бъде спряно“, сочи той.

Предстои да добоядисат основите на площадката с антикорозионна боя и да монтират пилон за националния трибагреник.

Огненски стана известен неотдавна с това, че напусна болницата заедно с холтера си, за да спаси човек от грозяща го смърт. Преди да стане кмет работел на хижа в планината и около десетина пъти оказвал помощ на бедстващи планинари.  

През август 2017 година Кирил Огненски бил в частна болница в Дупница след претърпян инфаркт. Бил опасан с жиците на холтер, който да замери показателите на сърцето му в продължение на денонощие.

Обаждат му се по телефона и му съобщават, че негов приятел, с който карат мотори от години, е в бедствено положение на 15 километра навътре в гората.  

„Пострадалият беше успял да набере последния номер, с който е разговарял по-рано. Казал беше: "Много съм зле. На Белия път съм". А този, на когото се беше обадил, няма транспорт. Каза ми: "Кико, Гецата е много зле. Нещо го е ухапало. На Белия път е и не може да говори". Джипът ми беше паркиран пред болницата и аз тръгнах, не е кой знае какво. Съвсем човешка постъпка, всеки би направил същото“, твърди той.

Карайки колата, се обажда на познат лекар и пита какво да прави. Съветът на медика бил да вземе студена вода, с която да го намокри и да го кара към „Спешна помощ“.

„Пътьом спирам в един магазин с идеята да взема вода. В бързината обаче съм взел бутилка „Спрайт“. Там ме познават и казвам: "После ще се върна да платя". Сега вече е смешно, но тогава не беше. Отивам, намирам го в безсъзнание. Почвам да го поливам и се пени отвсякъде. Мислех, че пяната е от него. Страшно се уплаших. Грабнах го и го качих в джипа. Вече се бях обадил на „Бърза помощ“. Слязох от планината и те ме пресрещнаха в един квартал "Бистрица". Видях как сестрата в линейката държи спринцовките буквално между пръстите. Още в джипа му поставиха три инжекции, едната от които в областта на сърцето. И изведнъж човекът рязко пое живителен въздух. Бях много уплашен, дотогава мислех, че е починал“, разказва Огненски.

После с носилка го изнасят, за да го качат в линейката.

„Но нито аз, нито шофьора, никой не вижда, че ръката му виси и напъваме - един, втори, трети път. Носилката не иска да влезе. По едно време той извика: "Оооох!". Тогава видяхме, че му прищипваме ръката“, казва с усмивка от позиция на времето кметът.

След като предава приятеля си в ръцете на медиците, вижда, че жиците на холтера му са скъсани, а трябва да се върне в болницата.

Отива у един приятел да му ги запои, „с надеждата да е тайно“. В болницата после останали в шок като го видели.

„Предложих да го заплатя, но те ми опростиха дълга. Казаха, че подлежи на ремонт, който ние дефакто бяхме почти направили“, добавя Огненски.

Преди да стане кмет, докато е с мотора в планината, към него се приближава неразпознаваем човек – с подута глава, подути устни, мигли – всичко огромно. Едва успял да продума, че се навел да пие вода и нещо го ухапало, трябва да го свалят в града за помощ.

Оказало се, че момчето е от спасителната служба в Дупница и се познават. Друго момче от Благоевград пък си счупило крак, той ги превозвал до Спешна помощ.

„Моят съвет към планинарите е да си носят най-малкото "Алергозан". Самият аз нося винаги една опаковка“, обобщава кметът.