Къщата на Иван Вазов - музей или кръчма?

От Сдружението предполагат, че силните миризми, изпаренията и "уханията" от кухнята на въпросното заведение ("Чекпойнт Чарли"), без съмнение, нанасят немалки щети на безценните експонати в музея на великия ни класик, а сред тях са десетки творби, дело на именити български майстори, подарени на Вазов за двата му юбилея през 1895 и 1920 година, които отбелязват незаменимото му присъствие на българската литературна и обществена сцена.

Фандъкова: Моралът може да бъде различен

"Тежко се отрази на ГЕРБ Апартаментгейт. Нарушихме доверието на гражданите към политиката, политиците, институциите. Затова трябва да п...

Прочети повече

Сред тях са и две платна на Мърквичка - картината "Македонка", подарък от дружество "Чех", както и портретът "Старец", личен дар от художника. Тук е и първият портрет на Вазов, рисуван от Антон Митов през 1895 г., както и две картини – "Портрет на проф. Иван Шишманов" и "Цветя", подарени на писателя от Елисавета Консулова. В къщата-музей се пазят и уникални подаръци и награди, получени от народния поет, в това число и поздравителните адреси до писателя - истински шедьоври на декоративното изкуство, дело на художниците Харалампи Тачев, Антон Митов, Димитър Занков и Сава Злъчков, напомнят от сдружение "Словеса".

"Да превърнеш "де факто" във филиал на елитна кръчма прочутия музей на Иван Вазов в центъра на София, сградата на който е и паметник на културата от национално значение, е истинско безобразие, кощунство и гавра с паметта на народния поет, а Министерство на културата дължи отговор на въпроса кога най-сетне натрапеното "съжителство" на музея с ресторанта ще бъде прекратено. Както е известно, Къщата музей "Иван Вазов" е част от Националния литературен музей и е под шапката на културното министерство", припомнят от гражданското сдружение.

В Чл. 2. на Правилника за устройството и дейността на Националния литературен музей, издаден от Министерство на културата (обн. ДВ, бр.41 от 2016 г.), ясно е фиксирано, че "музеят е държавен културен и научен институт с национално значение, който издирва, събира, документира, съхранява, изучава и популяризира веществени и документални ценности, свързани с цялостната история на българската литература от основаването на българската държава до наши дни", но и дума не се казва, че институцията ще развива с ударни темпове и ресторантьорска дейност, изтъкват от сдружение "Словеса" и напомнят, че според Чл. 5 на този Правилник "ръководството на музея се осъществява административно-организационно - от министъра на културата, а методически - от Министерството на културата".

Според представителите на сдружение "Словеса" най-разумното в случая е уютната градина и пристройката към музея на българския класик да се превърнат в арт пространство, в което да се случват интересни културни изяви, да бъдат представяни изложби, да се провеждат литературни четения и поетични премиери.

Увеличен бюджет, но отново оправдания - Банов оприличи културните паметници на "Авгиеви обори"

В бюджета на Министерството на културата ежегодно се увеличават средствата за опазване на културното наследство, като през 2016 година ...

Прочети повече

От там очакват от културния министър Боил Банов бързи управленски действия в тази насока. От сдружение "Словеса" припомнят, че емблематичната къща е построена през 1895 г. и в нея националният ни писател живее и работи най-дълго.

Тук, на простата дървена маса, Вазов създава някои от знаковите си творби: сборниците с разкази "Видено и чуто", "Пъстър свят" и "Утро в Банки", поетичните книги "Легенди при Царевец" , "Под гърма на победите", "Песни за Македония", "Люлека ми замириса", "Не ще загине", комедиите "Вестникар ли?" и "Службогонци", историческите драми "Борислав", "Към пропаст" и "Ивайло". Вазовата къща се превръща и в културно и обществено средище – скъп и чест гост тук е проф. Иван Шишманов, който по-късно е и един от инициаторите за превръщането й в музей. Именно тук, под балкона на Вазов, през 1919 година се спира шествието на запасните и действащи офицери, носещо болката и унижението от подписването на Ньойския договор, за да намери утеха и подкрепа в думите на своя национален поет. Тук през 1920 година в продължение на няколко часа под балкона на Вазов преминава и всенародна манифестация, за да го поздрави за юбилея му, а сред множеството са и престарели опълченци от шипченските боеве, завинаги обезсмъртени от великия български класик. Пет години след смъртта на Вазов, на 28 ноември 1926 година, тя отваря врати като първия български литературен музей, а първият му уредник е Елин Пелин.