Улицата на позора – Ден 6

Проверка на Actualno.com показа, че сагата всъщност е далеч по-драматична. Оказа се, че спрямо идеална част от имота на НИКМИ от около 370 кв. метра има реституционни претенции – от физическо лице. Съдът обаче не ги е уважил, защото бившият собственик на идеалната част е починал години преди да бъде приет настоящият Закон за общинската собственост (ЗОС) и това означава, че наследникът му не може да претендира за имота - според тълкувателно решение на Върховния административен съд (№ 1 от 07.02.2011 г.)!

По същество историята изглежда като с етикет "българска му работа". От 1952 до 1979 година идеалната част от градинката (парцел 51, в размер на около 370 кв. метра) е собственост на починалото вече физическо лице. През 1979 година обаче тази част е отчуждена, като собственичката и сестра ѝ се съгласяват това да стане в замяна на два апартамента. Тези апартаменти са дадени от Общинския фонд. Тъй като обаче не е изпълнено заданието, заради което е отчужден имотът, наследницата на вече починалата собственичка предявява искане за отмяна на отчуждаването (съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗОС, влязал в сила обаче чак през 1996 година т.е. 17 години след отчуждаването). Общинските власти по никакъв начин не отговарят на молбата на наследницата т.е. налице е мълчалив отказ.

От този момент нататък започват дела. През 2006 година, т.е. когато НИКМИ получава цялата градинка от Столична община за сумата от 4 млн. лева плюс додаден имот - по същество заменка, е заведено дело срещу тогавашния кмет на район "Триадиаца" заради отказа да бъде отменено отчуждаването. На първа инстанция съдът постановява, че жалбата е недопустима, защото не районният кмет е отговорният орган – отговорният орган е кметът на София, по това време това е Бойко Борисов! След това вече жалбата пред съда е насочена срещу Бойко Борисов като отговорен по случая, а Софийският градски съд (СГС) дори осъжда Борисов заради мълчаливия му отказ да разгледа и отмени отчуждаването на имота, но следва обжалване пред Върховния административен съд (ВАС) от страна на НИКМИ. Строителната фирма обжалва, защото на първа инстанция не е призована като страна по делото, а отмяната на отчуждението засяга и НИКМИ, чийто имот при това положение ще стане по-малък – с около 370 кв. метра. ВАС връща случая за ново разглеждане от СГС, който този път не отменя отчуждаването т.е. отсъжда в полза на НИКМИ. Наследницата обжалва пред ВАС, но и на тази инстанция губи – защото "правото на отмяна на отчуждаване по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС принадлежи само на отчуждения собственик, а не възниква за неговите наследници, при условие, че наследодателят е починал преди приемане на Закона за общинската собственост". В случая наследодателят е починал през 1988 година, а ЗОС е приет през 1996 година.

Има ли надежда за обрат по тази линия?

След като НИКМИ огради градинката (бел. ред. – на снимката в началото на статията) и прегради част от ул. "Майор Първан Тошев", наследницата на имота, влизащ в градинката, се свърза с Инициативния комитет за Стрелбище. Тя твърди, че е описала случилото ѝ се по казуса и в съда, като ще го входира при омбудсмана Мая Манолова в търсене на помощ. Молбата на наследницата е жителите на квартал "Стрелбище" да я подкрепят с подписка в търсенето на възможност да върне имота, принадлежал на майка ѝ. Остава неясно как може да се случи това по съдебен ред, след като решението на ВАС за недопустимост на молбата е окончателно!

Съдебната каша обаче далеч не приключва дотук - очаквайте следващата серия от историята!