Не бързаме да налагаме максималната глоба от 25 000 евро за неправомерни действия на електроразпределителните дружества (ЕРП) при разглеждане на сметки за ток.
Комисията за защита на потребителите (КЗП) има получени сигнали за високите сметки за ток. Към момента данните са предоставени от електроразпределителните дружества и подадените жалби в тях са около 8000 в ЕРП-тата.
Министърът на икономиката и индустрията Ирина Щонова сезира Комисията за защита на потребителите за стартиране на проверки на място в офисите на трите електроснабдителни дружества в страната.
„В Комисията за защита на потребителите (КЗП) има масово постъпили сигнали за високи сметки за цената на тока. Само за вчера и онзи ден постъпилите сигнали са 70, а от началото на годината - 80.
Много сигнали за повишение на цени на медикаменти са постъпили в Комисията за защита на потребителите (КЗП) и от тази седмица е започнала съвместни проверки с Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
Това е държавна такса. В този случай е по-правилно да попитате МВР, за да оправдаят тяхното решение. Доколкото знам, тази реформа е трябвало да се направи още 2025 г., но е била отложена.
От началото на 2026 година, когато България прие еврото за официална валута, са подадени над 1000 сигнала за необосновано повишение на цените в търговски обекти у нас.
Ваучерите за храна на ученическите столове са били с твърде завишени цени в евро. Първо нарушението е установено на територията на Столична община, а след намесата на Координационният център и в редица други области на страната.
Потребителите не могат да бъдат принуждавани да плащат само с банкова карта. Клиентът има право да избере плащане в брой – в левове или евро, или с карта.
Комисията за защита на потребителите (КЗП) установи нелоялни търговски практики при продажба на стоки извън търговския обект по време на презентации, организирани в хотели и конферентни зали, съобщиха от регулатора В тази връзка на 9 януари 2026 г. КЗП прие решение относно нелоялни търговски практики при организиране на презентационни и демонстрационни събития за продажба на стоки, провеждани извън търговски обекти.
Има ли разлика между "българско" евро и "чуждо", когато плащаме в търговски обекти или получаваме ресто от тях? Този въпрос излезе на дневен ред от 1 януари 2026 г., когато у нас започна разплащането с единната европейска валута в резултат от влизането на България в еврозоната.
Множество сигнали за повишение на цените в ученическите столове в София. Поради това ръководството на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Столична община обединяват усилия за координирани действия.
Служители на Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) проверяват търговски обекти в Пловдив за правилното прилагане и спазване на Закона за въвеждане на еврото, както и за необосновано покачване на цените на стоките.
"Търговците нямат право по закон да връщат смесено ресто. Предполагам, че и не го правят. Засега нямаме такива сигнали за такъв тип нарушения", каза председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Александър Колячев в сутрешния блок на БНТ по повод въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г. Той препоръча в случай на смесено ресто потребителят да откаже сделката, т.е. плащането.
На прага на еврозоната министър-председателят в оставка Росен Желязков свика редовно заседанието на Механизма за еврото, на което председателят на КЗП Александър Колячев и изпълнителният директор на НАП Христо Марков докладваха, че при констатирани случаи на необосновано покачване на цените институциите реагират своевременно и се налагат санкции, следи се стриктното спазване на Закона за въвеждане на еврото, съобщиха от правителството.
Хиляди проверки в цялата страна
Близо 700 са извършените проверки до момента на територията на цялата страна от страна на НАП.
Към момента няма необичайни процеси на пазара - това заяви в предаването "Още от деня" по БНТ изпълняващият длъжността председател на Комисията за защита на потребителите Александър Колячев в отговор на въпрос наблюдава ли се ценови хаос у нас заради политическата нестабилност.
Потребителите не могат да бъдат принуждавани да плащат само с банкова карта. Клиентът има право да избере плащане в брой – в левове или евро, или с карта.
Има ли разлика между "българско" евро и "чуждо", когато плащаме в търговски обекти или получаваме ресто от тях? Този въпрос излезе на дневен ред от 1 януари 2026 г., когато у нас започна разплащането с единната европейска валута в резултат от влизането на България в еврозоната.
Това е държавна такса. В този случай е по-правилно да попитате МВР, за да оправдаят тяхното решение. Доколкото знам, тази реформа е трябвало да се направи още 2025 г., но е била отложена.
"Търговците нямат право по закон да връщат смесено ресто. Предполагам, че и не го правят. Засега нямаме такива сигнали за такъв тип нарушения", каза председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Александър Колячев в сутрешния блок на БНТ по повод въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г. Той препоръча в случай на смесено ресто потребителят да откаже сделката, т.е. плащането.
Не бързаме да налагаме максималната глоба от 25 000 евро за неправомерни действия на електроразпределителните дружества (ЕРП) при разглеждане на сметки за ток.
Ваучерите за храна на ученическите столове са били с твърде завишени цени в евро. Първо нарушението е установено на територията на Столична община, а след намесата на Координационният център и в редица други области на страната.
От началото на 2026 година, когато България прие еврото за официална валута, са подадени над 1000 сигнала за необосновано повишение на цените в търговски обекти у нас.
На прага на еврозоната министър-председателят в оставка Росен Желязков свика редовно заседанието на Механизма за еврото, на което председателят на КЗП Александър Колячев и изпълнителният директор на НАП Христо Марков докладваха, че при констатирани случаи на необосновано покачване на цените институциите реагират своевременно и се налагат санкции, следи се стриктното спазване на Закона за въвеждане на еврото, съобщиха от правителството.
Хиляди проверки в цялата страна
Близо 700 са извършените проверки до момента на територията на цялата страна от страна на НАП.
Служители на Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) проверяват търговски обекти в Пловдив за правилното прилагане и спазване на Закона за въвеждане на еврото, както и за необосновано покачване на цените на стоките.
Много сигнали за повишение на цени на медикаменти са постъпили в Комисията за защита на потребителите (КЗП) и от тази седмица е започнала съвместни проверки с Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
„В Комисията за защита на потребителите (КЗП) има масово постъпили сигнали за високи сметки за цената на тока. Само за вчера и онзи ден постъпилите сигнали са 70, а от началото на годината - 80.
Комисията за защита на потребителите (КЗП) установи нелоялни търговски практики при продажба на стоки извън търговския обект по време на презентации, организирани в хотели и конферентни зали, съобщиха от регулатора В тази връзка на 9 януари 2026 г. КЗП прие решение относно нелоялни търговски практики при организиране на презентационни и демонстрационни събития за продажба на стоки, провеждани извън търговски обекти.
Министърът на икономиката и индустрията Ирина Щонова сезира Комисията за защита на потребителите за стартиране на проверки на място в офисите на трите електроснабдителни дружества в страната.
Към момента няма необичайни процеси на пазара - това заяви в предаването "Още от деня" по БНТ изпълняващият длъжността председател на Комисията за защита на потребителите Александър Колячев в отговор на въпрос наблюдава ли се ценови хаос у нас заради политическата нестабилност.
Комисията за защита на потребителите (КЗП) има получени сигнали за високите сметки за ток. Към момента данните са предоставени от електроразпределителните дружества и подадените жалби в тях са около 8000 в ЕРП-тата.
Множество сигнали за повишение на цените в ученическите столове в София. Поради това ръководството на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Столична община обединяват усилия за координирани действия.