Почитаме делото на Стефан Стамболов във Велико Търново

Тържествената програма ще се състои пред паметника на Стефан Стамболов, намиращ се в началото на архитектурния комплекс „Самоводска чаршия“. Паметникът е дело на скулптура Н. Маров и арх. Л. Лалеве, и е открит от признателните поколения през 1995 г.

Честванията ще започнат в 11,00 ч. с литературно-музикалната композиция „Стефан Стамболов – революционер, поет, държавник“, която ще бъде изпълнена от Десислава Димитрова, Мирослава Дончева и Бирджан Яначков – ученици от Старопрестолна гимназия по икономика. Слово за Стефан Стамболов ще произнесе Иван Александров - директор на Регионалната библиотека „Петко Р. Славейков“.

В памет на великия съгражданин ще бъде отслужен благослов. Цветя и венци в знак на почит и уважение ще бъдат положени с военен ритуал.

Търсят откраднатия бюст на Стамболов и по пунктовете за вторични суровини

Търсим откраднатия месингов бюст на Стефан Стамболов от Централните софийски гробища и по пунктовете за вторични суровини, който беше о...

Прочети повече

...

Стефан Николов Стамболов е роден в Търново през 1854 г. Той е апостол на Вътрешната  революционна организация и активен участник в освободителното движение, един от ръководителите на Старозагорското и Априлскито въстание през 1875 и 1876 г. След Освобождението на България е адвокат в Търново и член на Либералната партия. През 1883-1884 г. е народен представител, а през 1885-1886 г. и председател на Народното събрание. С действията си по време на Съединението допринася за стабилизирането на страната. Участва като доброволец в Сръбско-българската война. След абдикацията на княз Александър І Батенберг на 27.08.1886 г. става регент заедно с Петко Каравелов и Сава Муткуров. Проявява твърдост за справяне с опитите за военен преврат и свиква Велико народно събрание, което на 27.06.1887 г. избира Фердинанд Сакс Кобурготски за княз на България. На 20 август същата година Стефан Стамболов е назначен за министър-председател. Неговото управление продължава седем години (1887-1894 г.) и изиграва решаваща роля за изграждането на модерната българска държава. Икономическия възход на страната той постига чрез градивна вътрешна политика в три направления: протекционизъм на българските производители, привличане на чужди капитали и сключване на изгодни търговски договори с европейски държави.

Стефан Стамболов е един от най-големите български държавници, революционер, политик, поет, публицист и журналист. В реч, произнесена след Берлинския конгрес през м. юли 1878 година, той заявява: „Ние искаме всички българи свободни да бъдем в една независима държава“

В друга негова реч, която и днес звучи поучително, четем: „Не е ли по-добре за наший народ, не е ли по-разумно за нашата политика, не е ли по-достойно за Княза, правителството и народа, да си гледаме работата без да се унижаваме пред когото и да е, без да признаваме, че един български въпрос съществува, без да чакаме помощ за нашите народни стремления от там, гдето помощта си много скъпо продават?“