Знаете ли кое е най-хубавото и най-лошото качество на Бойко Борисов? Че когато стане напечено, той отстъпва. В повечето случаи даже търси компромис.
Засега точно натам отиват нещата и с пенсионната реформа, за която Борисов подписа меморандум с двата синдиката – КНСБ и КТ Подкрепа. Подписа го в типичен за политиците ни стил, когато става въпрос за неудобна тема – във време, в което не следят толкова очи - в случая неделя, и без много обяснения.
Точно липсата на обяснения провокира много коментари и е логично, когато нямаш цялата информация, изводите да са грешни. Защото Дявола е в детайлите. До вчера никой от управляващите не каза в прав текст нещо много важно – дали родените след 31 декември, 1959 година трябва да кажат изрично, че искат да се преместят изцяло в НОИ, а не да събират за втора пенсия и в универсален пенсионен фонд. Всичко, което излезе като информация от потайната среща в неделя, сочеше точно обратното – че ако изрично не кажеш, че не искаш да се местиш в НОИ, след една годината ще те преместят автоматично.
Хубаво е, когато някои подробности се изясняват. Лошото е, че обикновено трябва да има изясняване. Защото някой все взема решения тайно, без да има широка дискусия по въпроса и без да се съобрази с всички ефекти и дефекти. Не може за нещо толкова важно, каквото е пенсионната реформа, да не се канят работодатели, а коалиционният ти партньор да е като в небрано лозе. Иначе си намирисва на една позната форма на управление – АЗ. Свърши се вече с Месията и Бога-Слънце – някой ако не го е разбрал, да си го набие в тиквата.
Колкото до самата реформа – трябва да я има. Но внимателно изпипана и обяснена. За да могат хората да изберат. Всеки вариант си има плюсове и минуси, само че не бива да се противопоставят тотално. Вместо да се избира едното спрямо другото, по-добре е да има консенсус между двете. Както уж беше създадено правителството – или поне така наливаха по медиите лидерите на основните сили в него. Примерът е най-добрият начин някой да те последва – думите са само вятър. Така че след планината от приказки по темата най-добре се илюстрира с дадения днес пример от Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ Подкрепа и от Иван Нейков, бивш министър на труда и социалната политика. И двамата заявиха, че ако бяха родени след 31 декември, 1959 година, биха предпочели две пенсии, вместо една. С други думи – и държавно, и частно осигуряване. Вече как се управляват частните пенсионни фондове и НОИ е съвсем отделна тема, на която никога не се слага точка. Затова и всеки от нас има глава на раменете – да мисли. Но да мисли, когато има пълната информация от управляващите, а не само парченца и недомлъвки.
