Етническият мир – митове, полуистини и парадокси

Тези събития показаха само едно – във всяко едно отношение обществото в България страда от същите болести, от които страда цивилизованият свят. Една от тези болести е вярата в митове и полуистини – тези митове, които се раздат от принудителния брак между общество и държавата. Кои са въпросните митове и полуистини в България – ето го моят поглед.

1. Институциите трябва да работят без гражданите да трябва да излизат специално на протест. Истина. За съжаление в България не е така, но не е само у нас. Всеки може да се убеди, ако поживее известно време някъде в чужбина. Уточнявам - ако поживее и се сблъска с ежедневието, не ако отиде на екскурзия.

2. Отговорността е само на държавата. Полуистина. Най-вече защото в българския вариант държавата доказано не гледа обществения интерес на първо място, а се грижи за интереса на тези, които упражняват държавната власт. А те, най-често, гледат как да се погрижат за себе си. И колкото и да е неприятно, останалите т.е. всички ние, трябва да напомняме на тези хора, че има обществен интерес. Протестът е цивилизованият начин, работещ на много места. Друг е въпросът, че у нас мирният протест не работи така, както трябва.

3. Информацията в медиите винаги трябва да е вярна. Абсолютен мит. И там, както навсякъде, работят хора. Само който не работи, не прави грешки. Въпросът е дали са умишлени или не. Въпросът е и дали е възможно да осигуриш "двете гледни точки" - защото при травмиращи ситуации много често най-малко едната страна има тотално нежелание да общува с медии, което е абсолютно разбираемо. Много от Вас, които сега четат, със сигурност не обичат да споделят с други хора дори обикновени проблеми, камо ли нещо дълбоко лично, дори с най-близките си. И защо да споделят - само защото някой е казал, че така ще им олекне? Ами ако не им олекне? Ами ако просто не искат? Дори да имаш "двете гледни точки", каква част от обществото е готово да ги чуе, камо ли да помисли върху тях?

Специално в Actualno.com бяха публикувани два коментарни материала относно сбиването в Асеновград и случая със семейството на Бирали Бирали ("Роми, биещи БГ деца". А БГ деца, биещи мюсюлмани" и "Давате ли си сметка?"), чийто основен смисъл беше да бъде осъдена агресията в каквато и да е форма като нещо, рушащо основите на човешкото! И в двата материала е осъдена омразата – нещо, което пишещите коментари читатели масово не приеха, а откровени тролове (бел. авт. - добре ги знаем кои са, да не се безпокоят, личат си) моментално се възползваха, за да внушават как авторите на Actualno.com желаят всичко най-лошо на България, защото получават грантове за милиони и милиарди (и с тези милиони и милиарди в сметката въпреки това продължават да драскат, вместо да си гледат живота и да не погледнат повече дори една буква, произведена от трол-малоумник). Най-лошото е, че много колеги в професията се сблъскват с тролско отношение към работата им и трябва удивителна психика, за да не се замислиш в един момент дали пък масово българите не мислят така, особено след като имаш и своя собствен, малък свят, в който много роднини, приятели и познати са с нагласата, че вечно някой иска да се възползва от тях при всяко едно положение, дори това да не е вярно? Което води към друг парадокс:

Нека да не сме точно патрЕОти

Прайдът мина. Темата вече не е актуална, скиновете са по-спокойни, колкото спокоен може да е един скинар, патриотите пак редуват ракия ...

Прочети повече

4. Не вярваме на медиите, но ги ползваме с идеята, че всичко в тях е вярно! Тук коментарът е съвсем кратък – втълпеният принцип на авторитета! Десетилетия наред, а и все още, медиите са основен източник на информация и е развит подсъзнателният синдром да се приема всичко написано/казано на пълно доверие. Да, но пълно доверие можеш да имаш само на собствените си очи и уши едновременно и то единствено ако си ползваш мозъка и мозъкът ти има капацитет да го ползваш – при никакви други обстоятелства! Всеки може да бъде заблуден, независимо дали е баба Пена с телефонни измамници или журналист с 30 години опит зад гърба си.

5. Въпреки всичко България ще запази етническия мир. Все още полуистина, а не пълна лъжа, надявам се. Немалко хора мислят, че на база исторически факти за страната ни няма да допуснем глупостта да се хванем гуша за гуша заради цвета на кожата. Но всичко се променя – и ако продължава съсипването на българското образование т.е. възможността младите хора да бъдат учени да мислят критично и да поставят всичко под съмнение, ако продължава облъчването през медии и социални мрежи без социалната отговорност да е на първо място, то и обществените възприятия ще се променят - даже вече са се променили! Случвало се е и преди, на други места – достатъчно е по-дълго време целенасочено да се влияе върху определени емоции, които и без това са подсилени заради житейски обстоятелства, и със сигурност манипулацията промива съзнанието на мнозинството. Терминът е пропаганда. Пропагандата действа удивително силно тогава, когато нямаш сигурни котви - нямаш препитание, нямаш перспектива. А щом пропагандата се задейства и мозъчната дейност спре, стават много лоши неща.

Със сигурност случаят в Асеновград и този със зам.-главния мюфтия Бирали Бирали провокират гняв - заради несправедливостта, която обаче се вижда по различен начин от различните страни. От българите - защото толкова години държавата ни се разпада и отдавна се чувстваме притиснати от всички страни, стригани и доени като овце, с пропилян живот за сметка на неколцина чревоугодници, които не спират, продължават. От ромите - защото дори в случаите, в които опитат да помогнат, а не да се възползват (бел. ред. - защото пред Actualno.com една от майките на намесените в конфликта момичета от гребния клуб заяви, че ромите първо попитали спортистите дали имат нужда от тяхната помощ, когато лодката им се обърнала - също както и самите роми казаха), излизат виновни - защо тогава да бъдат съпричастни към каквото и да е с етикет "общество"? И всичко това - заради политиците и стоящите зад тях "олигарси", които дърпат конците само в собствена изгода. Да насочим гнева си първо към тях - големите проблеми ги правят "големците". Да го насочим в правилната посока, преди да избие в грешната. Защото тогава ... тогава не е като на видеоигра и кървавите нещастия са повече от истински!

Автор: Ивайло Ачев