Избор между Пеевски и Ердоган

Звучи отлично, но дали е възможно?

Дикме критикува както духа на самата конференция на ДПС, така и поведението на партията. А Доган определи като "авторитарен, вечен и несменяем". Той дешифрира обръщението на турския президент като индиректен призив към Доган да скъса с Пеевски, а ДПС да не стои капсулирано.

Включването на Ердоган в партийната конференция на ДПС Дикме погледна от различен ракурс - че всички турски политически сили са поздравили ДПС, а от българските партии нито една не го е направила. Така той недвусмислено подчерта турската подкрепа за ДПС, при това - с ласкави за Ердоган думи. Той е широко скроен човек, изтъкан от добродетели и безкористно загрижен за сънародниците си извън Турция. Последното е може и да е вярно, но дали е в синхрон с българските национални интереси? И за какво му е на Ердоган публично, макар и задочно, да съобщи на Доган, макар и без да го назове, че има Борисов за свой приятел? Доколко може да се вярва на турския президент по отношение на приятелствата също е въпрос с повишена трудност.

В същото време Дикме загатна, че новата формация, за която говори, хем ще даде алтернатива на "турската общност в България", хем няма да е етническа. Това звучи малко странно, но пък е успоредно на тезата му, че турското политическо влияние върху българския политически живот е нещо "съвсем нормално". Било същото като българската грижа за българите, живеещи извън страната.

Тоест, ние трябва да приемем, че поредната нова формация в България, бореща се за турския вот, ще е на ръчно управление от Ердоган.

По този начин сме изправени пред щастието да изберем или тази зависимост, или досегашната - от Пеевски.

По Конституция в България етническите партии не са разрешени. ДПС съществува в разрез с основния закон на страната вече почти 30 години. И това не само не впечатлява никого, ами и същата тази уж етническа партия осребрява ежеминутно участието си в българската политика.

Бивш министър от ДПС обеща ново ДПС до Нова година

До края на годината ще се регистрира гражданско сдружение, което да участва на парламентарните избори през идната пролет. То ще бъде ал...

Прочети повече

Да, чудесно би било българските турци да гласуват за други партии - леви, десни и центристки, но не го правят и причините със сигурност са двустранни. Самите те не са мотивирани да гласуват по политическо убеждение, а пък различните от ДПС политически формации не се и стараят да ги спечелят като избиратели.

Очевидно има ниша за такава партия, която според бившия земеделски министър ще бъде дясна и доста различна от ДПС. Макар да я нарича "неправителствено сдружение", почитаемият господин Дикме отлично знае, че само партии участват в българския политически живот.

Все бивши приближени на Доган са се пробвали в каузата да го отстранят или поне конкурират в българския политически живот. Помним опитите на Касим Дал и на Лютви Местан. Дикме обаче е по-прагматичен, по-балансиран и стои стабилно в очите на избирателя, което му дава известна преднина пред тези двамата.

Реализацията на идеята за алтернатива на ДПС зависи и от общите усилия на всички анти-ГЕРБ партии, защото без подкрепата на Борисов Пеевски е аут. И обратното - падне ли Пеевски, с Борисов е свършено.

Затова лансираната от Дикме нова структура заслужава специално внимание.

Мехмед Дикме: ДПС се превръща в мафиотска организация

"С толкова много хора на Конференцията на ДПС се цели да бъде демонстрира една голяма показност". Това каза Мехмед Дикме, бивш член н...

Прочети повече

Има и друго - едва ли човек със сериозен управленски опит - министър, депутат и кмет като Мехмед Дикме би заявил политически намерения, ако не са водени преговори за евентуално участие в коалиция, очевидно - в дясна. Вероятно подобен план съществува и той би бил успешен, само ако минава през тотално детрониране на Пеевски с всички възможни демократични средства.

Единственият проблем е, че няма как да стане почетен председател на ДПС, защото мястото е заето.

Дали идеята на Дикме ще срещне достатъчно подкрепа от "турската общност" е въпрос, на който и Алена едва ли има отговор. За да се случи това, е нужно българските турци да разпознаят първо лидерска фигура, защото при тях така работи схемата на демократичен избор.

А в момента една доста едра фигура, седнала върху огромен ресурс, се води депутат, защитаващ правата и свободите им. Тази фигура и преди, и сега е на мушката на Ердоган. Може би тъкмо в това е ключът към успеха на Дикме. А дали това ще е успех за българската демокрация - това засега си е само мечта.

Автор: Евелина Гечева