Изходът от казана

Потвърждението на анекдота идва ден, след ден, след ден, но все пак, в цялата ни мизерия има нещо хубаво – шансове да изпълзим от казана съществуват. Само обаче ако сами ги сграбчим.

Да си напазаруваш главен прокурор!

Сигурно имат известно право тези, които обвиняват прокуратурата и лично Цацаров в политически слугинаж. Докато Цветан Цветанов беше низ...

Прочети повече

Днес бившият вицепремиер Симеон Дянков беше категоричен, че от сегашното управление не може да се чакат големи и решаващи реформи, защото в него има четири партии, а там е забъркан и Георги Първанов. Може би е така, но е факт, че две много важни теми вече влязоха на фокус и са водещи за медиите, за разлика от други случаи, в които водещи бяха само скандалите. А така се вижда кой какво може и прави по най-наболелите въпроси - за да е ясно на следващите избори какво да правим ние.

Първата тема – детските надбавки и моделът на семейството в България. На всеки мислещ човек категорично е ясно едно – който не може да издържа деца, да не ги прави. Никой не е длъжен да издържа чрез данъците си децата на другите. Бизнесът с надбавките е крайно порочна практика сред ромското малцинство и мерки трябва да се вземат. Абсурдно е да се очаква деца да гледат деца, абсурдно е дори да говорим за такива случаи – сексът с лица под 14 години е престъпление според Наказателния кодекс. За такова нещо трябва затвор, а не втори, трети и т.н. плод на престъпление.

Тъй като съдебната ни система е разграден двор, Калфин тръгва по единствения възможен път – пресичане на паричните потоци. Така, както преди повече от половин век в САЩ се справят с Ал Капоне – чрез данъците. Затова и ДПС вие на умряло и изкарва внушения, че природата решавала дали си дете или човек. Решава и природата, решил е обаче отдавна и законодателят. Както ДПС отдавна е антисистемна партия, целяща да създаде общество в нейна угода, а не тя да е в угода на обществото.

Втора тема – пенсионната реформа. Положителното след цялата шумотевица, започнала от края на миналата година, е, че много хора вдянаха що е то втори стълб на пенсионно осигуряване. Банките и пенсионните фондове хич не обичат да говорят много – парите обичали тишината (!!!), затова и бягат от разяснения с аргументи от сорта на „трябва най-малко висше икономическо или финансово образование, за да разберете, затова няма какво да обясняваме”. Образование трябва, няма да споря, но нека не ни изкарват толкова глупави. Основната разлика между номинална и реална доходност например хич не е за висше образование – инфлацията. А стойността на инфлацията е стойността, с която парите ни губят покупателна способност – например какво можем да си купим сега със 100 лева, какво сме могли преди 10 години и какво ще можем след 10.

Намерен в превода - Бойко Борисов

Напоследък политическият живот в България е доста фокусиран върху две теми – енергетика и пенсии. Сигурно защото и двете са на мн...

Прочети повече

По тази тема факт е и друго – вади се правото на избор между НОИ и пенсионните фондове, но и нещо доста министри не са склонни да си местят личните партиди към НОИ. Така че демокрацията се получава в пълна степен – да избереш и да си носиш последствията на базата на информацията, която имаш. А по темата тя вече е много.

Изход винаги има. От нас си зависи да го намерим – като се информираме. За да се информираме обаче, трябва да сме активни. А активността никоя държава не може да ни я даде на тепсия – тя си е само наше качество.