Жалки предизборни радости

Разбира се, това е само ако си глупав. 

Но аз не гарантирам нито за вас, особено пък за мен, че не е така, тъй че все пак да обсъдим някои работи. 

Първото например е изявлението на Цветан Цветанов, че Румен Радев е българският Мадуро. Това е истински реторически скок, огромна инвенция. Цветанов очаквано тръгва по зле утъпкания път, който вече веднъж се утъпка при изборите за президент през 2016 - тогава Радев беше обявен за нещо като реинкарнация на Тодор Живков, който по неведоми пътища ще връща комунизми, народен съд, концлагери и държавни сигурности. Сега обаче Радев се оказа и българският Мадуро, което какво по-точно трябва да значи? Чака ни спиране на тока, липса на стоки по магазините, международна изолация, излизане от ЕС и НАТО - българският Мадуро вероятно би трябвало да свърши такива работи. Въобще само ако ГЕРБ управлява България запазва някаква що-годе нормална политическа и геополитическа стабилност, иначе цари разруха: идват българските Мадуро, българските Ким Чен Ун, българският ретрограден Меркурий и става някаква страшна касапница, щото видиш ли любимият ГЕРБ е слязъл от власт и тая държава няма как да се управлява от други. 

Второто, пак от Цветанов, е конференцията за киберсигурността, която от едно принципно европейско усилие много бързо - стой и гледай - ще прерасне в познат параноичен ужас от руските хакери. Ако ГЕРБ печели, печели само за себе си, ако ГЕРБ загуби - загубили са заради руските хакери. Тук нещата съвсем се връзват с българския Мадуро - самият той се инсталира в политическото пространство от руски хакери, които човъркат там злокобно мрежите от фалшиви новини и разцъкват чипа на 6 милиона българи така, както им се ще, за да демонтират демокрация, капитализъм, евроатлантическа принадлежност и всяко благо, постигнато през последните 30 години. 

На другия полюс е същата работа: БСП, както гласи предизборният репертоар, напуснаха парламента и очевидно ще излязат в предизборна ваканция, понеже това е най-естественото за една опозиция. Това го научиха от самият Борисов - удряш един бойкот тъкмо когато е най-напечено и чакаш да бъдеш върнат обратно от "мъдрия български народ", както обича да го нарича премиерът, когато печели и "лош материал", когато губи. 

А накрая, при Борисов, започват най-очакваните ходове: днес например той поиска БСП да декларират, че никога няма да управляват с ДПС. Разбира се, БСП никога няма да го декларират, понеже се знае добре, че няма как да управляват без ДПС и това вече е проверявано няколко пъти. Въпросът е друг: че премиерът вади анти ДПС картата, както обича да прави от 2009-та година насам и която същата прибира обратно в джоба веднага щом спечели изборите. Тогава ГЕРБ и ДПС стават едни само теоретично раздаличени партии и така до след 4 години, когато отново ще поспечелят едни от други чрез фиктивната си вражда. 

Автор: Райко Байчев