Македония на недалновидност, алчност и страх

Ескалацията на напрежението в Македония не е нещо изненадващо, но със сигурност може да бъде нещо много опасно. Незрялата политическа класа в Скопие, която се поддава на междуличностни конфликти и е готова да погази всички принципи и национални интереси в името на неистовия си стремеж за власт, е на път да реализира потенциала на Македония за разпад.

Защото Македония със сигурност има такъв потенциал. Демографската мощ на албанската общност все повече се превръща и в политическа. В новия парламент албанските формации превъзхождат по брой, макар не и по депутати, македонските и окончателно затвърдиха позицията си на основен фактор, от който зависи стабилността на страната.

Това е огромна власт, която албанците, както се вижда, знаят как да използват. Те не се свенят да бъдат проводник на откритите интереси и политики на Тирана, а македонският политически елит не прави нищо, за да ги спре. Толкова улисани в яростната си борба за власт на всяка цена, Груевски и Заев са готови да приемат и да се съгласят с всичко.

Овладяването на Македония от албанските сили би било допуснато и от двата македонски лагера. За съжаление, в Скопие днес няма национално отговорни лидери. И Заев, и Груевски са предатели, които доведоха страната си до ръба на етнически конфликт, до ръба на икономически колапс и до ръба на политическа катастрофа.

Македонският народ също не прави нищо за подобряване на ситуацията. Протестите, които вървят от месеци насам, са винаги организирани от едната или другата страна. Снощното нападение доказа това. Лекотата, с която група протестиращи преодоляха полицейската "съпротива", маскираните мъже, които биеха депутати в парламента, и своевременната и бърза организация на цялото мероприятие говорят достатъчно красноречиво.

Груевски е готов на всичко, за да не загуби властта. Ако бъде сформирано ново правителство без негово участие, той рискува да бъде разследван и съвсем заслужено да отиде в затвора. Заев пък прие да обезличи напълно македонските интереси, съгласявайки се с всичко, поискано от Тирана.

За съжаление Македония гласува така - да се остави доброволно в ръцете на двама души, които доказано ѝ вредят, и които могат да образуват единен фронт срещу външните вмешателства само заедно, но заради недалновидност, алчност и страх, не желаят да го направят. Каквото и да струва това на държавата.

В същото време албанците са в подем. Те, за разлика от македонската общност, знаят какво искат и чрез кого да го постигнат.

Македония може да бъде стабилна, само че ѝ липсват политиците, които да направят това. С партийни лидери, които доброволно я хвърлят в огъня, и народ, който не желае да прояви мъдрост, Македония много скоро ще трябва да направи трудния избор за бъдещето си.

Автор: Десислава Любомирова