Намира ли проруската пропаганда измерение в западните медии?

В последните месеци Европейският съюз усилено търси начин за енергийна независимост в районите, които са зависими изцяло от вноса на природен газ от Русия. Ако отношенията между ЕС и Руската федерация останат обтегнати, има вероятност някои страни от Източна Европа, в това число и България, да изпаднат в енергийна криза.

Много от европейските страни намериха надежда за енергийна независимост в шистовия газ, но страховете  от евентуалните последствия върху околната среда, основателни или не, истина или плод на пропагандата, засега надделяват.

По-долу са преведени основните акценти от обширен коментар на журналистката Дона Хюм, публикуван в британското издание Independent. Тъй като жанрът на цитирания по-долу журналистически текст е „коментар“, тенденциозността в него, която ясно си личи, все пак е допустима. Хубавото е, че още в заглавието на коментара изрично е посочено, че в него се разкрива само гледната точка против фракинга.

Indipendent e ляв британски вестник, собственост на Александър Лебедов - един от руските олигарси. Същият, който е и бивш агент на КГБ, заедно със сина си притежава още няколко медии на Острова. Той е и съсобственик на руския вестник Новая Газета.

Вестник The Guardian твърди, че откакто притежава медийната група Independent, Лебедев е налял в нея умопомрачителната сума от 111 милиона паунда, което значително надхвърля печалбата.

След като Лебедов купува британския вестник, неговият дългогодишен главен редактор подава оставка.

Ето ги и акцентите от самия текст, публ. в Independent*:

1. Вярно ли е, че фракингът е вреден за здравето?

Преди около година, пише журналистката от Independent, щатът Ню Йорк в САЩ забрани фракинга напълно, след като щатската комисия за общественото здраве докладва „сериозни здравословни рискове“. И във Великобритания съществуват опасения, че химикалите, които се използват при проучванията за шистов газ, могат да бъдат опасни за здравето, но там е дадена зелена светлина много преди да излязат тези доказателства, посочва още тя.

2. Намалява ли фракингът сметките?

Едно от ранните обещания на фракинг компаниите е, че тази технология намалява битовите сметки на населението – опорна  точка, която се използва все по-малко във фракинг индустрията. Днес компанията Cuadrilla твърди, че отражението върху битовите сметки на населението е незначително.

3. Създава ли фракингът работни места?

Компанията за фракинг Cuadrilla твърди, че един фракинг проект със срок от 6 години създава едва 11 работни места. Друго изследване пък твърди, че програма за фракинг ще създаде 10 000 нови работни места в Северозападна Англия до 2020 г.

4. Какво се случва там, където вече се извършва фракинг?

Град Дентън в щата Тексас е известен като родното място на фракинга. Неговото население живее с тази индустрия още от самото начало на века. Но към днешна фракингът в покрайнините на града е вече напълно забранен, след като е проведен местен референдум по въпроса.

5. Замърсява ли фракингът водите?

Съществуват научни свидетелства, че подземните води са изложени на изключителен риск от тази дейност. Това потвърждава и Лорд Смит – бивш председател на Агенцията по околната средата във Великобритания. Миналата година Работническата партия на Острова предложи фракингът да е разрешен само далеч от източниците на питейна вода, но това не бе одобрено от британското правителство.

6. Оказва ли фракингът влияние върху промените в климата?

Единственият начин, за да се намалят промените в климата, твърди журналистката Дона Хюм, е да бъде спряна експлоатацията на изкопаеми горива, а не да се изкопават още повече. Човечеството познава само 1/5 от всички тях, затова трябва да се отнася внимателно към тяхната употреба.

7. Къде във Великобритания е разрешена употребата на фракинг?

Британското правителство планира да отпусне лицензи на компании за фракинг в 60 процента от територията на Великобритания през идните няколко месеца. Но в началото на януари Шотландия наложи мораториум по отношение на фракинга. Така на практика фракингът ще е позволен само в Англия и Северна Ирландия.

8. Защо правителствата по света са толкова запалени по фракинга?

Дона Хюм посочва лобизма като една от основните причини правителството на Великобритания да е толкова заинтересовано от технологията на фракинга, давайки конкретен пример, в който важен британски политик – защитник на фракинга, се оказва зет на собственик на фракинг компания. Дейвид Камерън твърди, че фракингът би намалил зависимостта на Острова от източници на газ от чужбина, но Хюм контрира с това, че по-големите изисквания за енергийна ефективност могат да постигнат същото нещо, без да съществува риск за околната среда и здравето на населението.

9. Само хипита ли са против фракинга?

Оказва се, че в Великобритания има много различни групи против тази технология, като само малка част от тях са активни природозащитници. Журналистката от Independent дава пример с движението „Баби срещу фракинга“. Неговите членове са възрастни дами, които искат да предпазят своите деца и внуци от евентуалната вреда.

10. Какво мисли обществото?

Поддръжката на фракинга сред гражданите на Великобритания е ниска, твърди Independent. Според изследване, цитирано от Дона Хюм, 25 процента от британците подкрепят фракинга, а 40 процента са категорично против него. Повечето от противниците на тази технология живеят в райони, където тя вече е предложена. Оказва се, че 2/3 от населението на Острова би се радвало много повече, ако види повече вятърни генератори в района, в който живее, отколкото площадка за фракинг.

***

Какъв е изводът?

Журналистката от Independent е написала един обширен коментарен текст, в който се посочват гледните точки против фракинга. Това е напълно допустимо в жанра „коментар“ и по никакъв начин не поставям под въпрос нейния професионализъм.

Просто е добре е да се знае, че невинаги представяната в западните медии информация се поднася обективно, както и това, че нищо не може да гарантира, че техните коментари и анализи представят истинската западна гледна точка, с каквото очакване обикновено четем една такава медия. А у нас, за съжаление, често се тълкува, че щом нещо за България е публикувано във френски вестник (например), значи това е мнението на цялото френско общество.

По отношение на добива на шистов газ, дори и проучванията за който у нас бяха забранени още по времето на първия мандат на премиера Бойко Борисов, бих искал да изтъкна и няколко позитивни факти, които често се пренебрегват: фракингът е сравнително евтин метод и макар и да не е напълно безопасен, при него се отделя по-малко въглероден диоксид, отколкото при добива на други изкопаеми горива, които човечеството експлоатира от десетки години. Тоест в днешно време се използват много по-вредни методи за изкопаване на горива, но пропагандата атакува само фракинга. Затова е добре да се обмисля всичко, което се чете, за да не остава човек с погрешна представа за света, в който живее.

*Текстът oт “Independent” не е преведен дословно и от него са посочени само най-важните акценти.

Използвани източници: Hume, Donna. 10 things you need to know about fracking – the case against, published in „Independent“; Информацията за спрягания за олигарх руски бизнесмен Александър Лебедев е от „The Guardian”.

Автор: Теодор Спасов